Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
— Искам да го питам — каза той накрая. — Мисля че имам нужда.
Старецът сви устни:
— Тогава трябва да го направиш.
Кол започна да казва нещо, след това реши да не го прави.
— Цялата тая работа иска малко по-внимателно измисляне — каза накрая той.
— Времето е малко за това — измърмори старецът.
— Тогава не бива да пилеем това, с което разполагаме. — отговори просто Кол.
Вече не бе така несигурен, а бе почти настоятелен.
Пар погледна за момент брат си и кимна.
— Кол е прав. Ще трябва да помисля за това.
Старецът повдигна рамене, сякаш да отбележи, че няма какво повече да направи, и се изправи на крака.
— Предадох ви това, за което бях изпратен, така че трябва да тръгвам. Трябва да посетя и другите.
Пар и Кол се изправиха с изненада.
— Сега ли тръгвате, през нощта? — бързо попита Пар.
Някак си очакваше старецът да остане и да продължи да го убеждава в истинността на сънищата.
— Като че ли е най-добре. Колкото по-бързо продължа пътуването си, толкова по-бързо ще го свърша. Казах ви, че дойдох първо при вас.
— Но как ще откриете Рен или Уокър? — поиска да узнае Кол.
— По същия начин, както и вас — старецът щракна с пръсти и проблесна светкавица. Усмихна се, а лицето му заприлича на скелет в светлината на огъня. — С магия!
Той протегна кокалестата си ръка. Пръв я пое Пар и откри, че ръкостискането на стареца е като стоманено. Същото почувства и Кол. Спогледаха се.
— Нека ви дам един съвет — каза остро старецът. — Не с задължително да го приемете, но бихте могли. Разказвате тези истории и приказки за Друидите, магията и предците си с нещо като хвалебствие за отминалите дни. Това е добре, но не бива да забравяте, че това, което става сега и тук — то е важното. Всичките приказки на света не биха стрували и пукната пара, ако трябва да се преживее това, което ви показах. Трябва да живеете в този свят, а не в някакъв друг. Магията служи за много неща, а вие я използвате само за едно. Трябва да видите на какво още е способна. А не можете да го направите, докато не я разберете. Предполагам, че въобще не я разбирате — нито един от двама ви.
Той ги изгледа за момент, след това се обърна и се стопи в мрака. Спря, когато вече бе само сянка и погледна назад.
— И добре ще е да запомните още нещо — пазете се! — В гласа му се прокрадна друга нотка. — Призраците не са само слухове и бабини деветини. Истински са както вие и аз. Може би не сте мислили така до тази нощ, но сега знаете друго. Те ще бъдат навсякъде, където решите да отидете. Онази жена беше една от тях. Тя дойде да души наоколо, защото почувства, че притежавате магията. И другите ще направят същото — отново започна да се отдалечава. — Много неща ще би преследват — предупреди ги тихо той. Измърмори още нещо на себе си, което нито един от двамата не успя да чуе, а след това изчезна бавно в мрака. Замина си.
Сънят бягаше от очите на Пар и Кол Омсфорд тази нощ. Стояха будни дълго след като старецът си беше заминал, говореха и понякога спореха, притесняваха се без винаги да го казват, очите им постоянно се взираха в мрака за обещаните неща, за Призраци или нещо друго, което щеше да ги преследва. Дори по-късно, когато се бяха увили добре с одеялата и се помъчиха да забравят собствените си страхове, не спаха добре. Въртяха се и подскачаха в съня си, събуждаха се един друг с отчайваща последователност чак до заранта.
Тогава станаха, измъкнаха се от топлината на завивките, измиха се в хладните води на езерото и незабавно започнаха да спорят отново. Продължиха и по време на закуската, което беше добре, защото отново нямаше кой знае какво за ядене и разговорите залъгваха глада им. Приказките — по-точно спорът, се въртеше около стареца, който се представи за Коглайн и около сънищата, които можеха да бъдат изпратени или не от Аланон. Говореха за Призраците, за Търсачите на Федерацията, за непознатия, който ги спаси във Варфлийт и за това дали все още в света съществуваше разум.
Преди денят да остарее с един час, те вече бяха настръхнали един срещу друг.
— Не можеш да отречеш, че съществува възможност старецът да е наистина Коглайн! — настоя Пар, като повтори това може би за стотен път, докато носеха покривалото към лодката, за да го приберат.
Кол успя бързо да повдигне рамене.
— Не го отричам.
— Ами жената от гората? Какво беше тя, ако не Призрак, нещо, което през нощта имаше по-силна магия от нашата?
— От твоята!
Пар се разгневи.
— Съжалявам. От моята Въпросът е, че тя беше Призрак! Трябва да е била! Това поне показва, че част от историята на стареца е истина, независимо как гледаш на нея.