Потомците на Шанара

— Спря. — От тях ли сте? О, има хора, които биха се заинтересували от вас, но аз не съм от тях. Не и аз.

— Не бягаме — проговори изведнъж Кол.

— Не ли? Затова ли сте така добре подготвени? — Тя завъртя тоягата във въздуха. — Как се казвате?

— Какво искаш? — грубо попита Пар. Този разпит все по-малко му харесваше.

Жената от гората направи още една стъпка напред. Нещо не беше наред, нещо, което Пар не бе забелязал по-рано. Тя като че ли не бе съвсем истинска. Трепереше леко сякаш вървеше всред дим или нагорещен въздух. Тялото й също не се движение нормално и това не бе от годините. Като че ли бе сглобена подобна на куклите, които показват по панаирите — гвоздейчета по ставите и конци за управлението.

Миризмата на запустение от заливче и порутената колиба бе дошла заедно с жената дори тук. Тя изведнъж подуши въздуха и сякаш осъзна нещо.

— Какво е това? — Спря погледа си върху Пар. — Магия ли надушвам?

Пар се вцепени. Която и да беше тази жена, не бе тази, с която биха искали да си имат работа.

— Магия! Да! Чиста и свежа! И пълна с живот! — Езикът на жената от гората вкуси от нощния въздух. — Сладка като кръвта за вълците!

Това бе достатъчно за Кол.

— По-добре намери обратния път за там, откъдето идваш — каза той, без да се опитва да прикрие враждебността си. — Нямаш работа тук. Разкарай се!

Но жената остана където беше. Устата й се изви с ръмжене, а очите й изведнъж станаха червени като въглените в огъня.

— Ела тук при мен! — прошепна съскайки. — Ти момче! — Посочи Пар. — Ела при мен!

Тя протегна ръката си. Пар и Кол се отдръпнаха от огъня за всеки случай. Жената пристъпи още няколко крачки напред, навлизайки в осветеното и ги притисна към тъмнината.

— Сладко момче! — промърмори тя почти на себе си. — Нека опитам от теб.

Сега братята бяха застанали на място и не искаха да се отдалечат повече от светлината. Жената от гората видя решителността в очите им и се засмя лукаво. Пристъпи напред — една крачка още една…

Кол се хвърли върху нея, докато тя гледаше Пар, и се опита да сграбчи ръцете й. Но жената бе много по-бърза от него. Тоягата излетя към него и го удари отстрани по главата толкова силно, че го хвърли на земята. Сега тръгна към него, виейки като побеснял звяр. Но Пар бе по-бърз. Използва молитвената песен почти без да мисли и й изпрати ужасяващи видения. Тя падна назад изненадана, опитвайки се да отблъсне виденията с ръцете и тоягата си. Пар използва възможността да стигне до Кол и да го изправи на крака. Бързо издърпа брат си по-далече от нападателката, която дереше с нокти въздуха.

Жената от гората изведнъж спря, оставяйки виденията да играят около нея, обърна се към Пар с усмивка, която смрази кръвта му. Той й изпрати видение на Демон, за да я уплаши, но този път жената улови видението, отвори устата му и засмука въздуха около него. Видението изчезна. Жената облиза устните си и изсъска.