Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
— Какво ще правят? — попита Носферату, докато жреците тикаха пленниците нагоре към набързо скованата платформа.
— Гледай и ще видиш.
Вампир поиска прибора за наблюдение и Носферату му го отстъпи неохотно. Когато видя сестра си, окована и бледа като платно, Вампир изруга ядно.
При появата на четиримата богове из тълпата се разнесе шепот. Всички присъстващи, с изключение на жреците и пленниците, паднаха на колене. Боговете бяха загърнати в черни наметала и със спуснати напред качулки, за да не се виждат лицата им. Носферату едва сега осъзна, че целта на качулките не е да ги крият от погледите на хората, а от ярката слънчева светлина. Аирлианците се заизкачваха бавно към платформата.
Първият от четиримата се приближи към един от жреците и му кимна. Свещенослужителят подхвана на висок глас напев, който отекваше в далечния край на падината. После произнесе с ясен глас:
— Вижте цената на непокорството. Вижте цената на предателството. Вижте цената на неподчинението.
Жрецът млъкна и през това време Чатха и Лилит бяха избутани до двата дървени кръста. Скъсаха им дрехите и отдолу се показа бялата им кожа. След това ги разпънаха върху дървените греди, докато те въртяха уплашено глави и премигваха срещу ярката светлина на слънцето. Жреците се захванаха за работа. Извадиха кожени каиши, накиснаха ги във ведро с вода и започнаха да ги усукват около крайниците на нещастните жертви. Каишите бяха с широчина около три сантиметра, а разстоянието помежду им бе два сантиметра, през процепите се виждаше бялата им кожа. Жреците продължиха да работят методично, докато увиха в каиши ръцете до подмишниците и краката до слабините.
Когато приключиха, върховният жрец се провикна отново:
— Вижте цената на непокорството. Вижте цената на предателството. Вижте цената на неподчинението.
След това настъпи тишина.
— Какво мислят да правят? — попита Вампир.
— Не зная — вдигна рамене Хаджилил. Беше поискал прибора за наблюдение и надзърташе в него. — Никога досега не съм виждал нещо подобно.
Слънцето се издигаше зад гърбовете им и тъкмо бе озарило платформата със завързаните пленници. Носферату нагласи плата около очите си и втренчи поглед в Некхбет. Дори без наблюдателната тръба знаеше, че е на края на силите си. Беше изгубила твърде много кръв през последните няколко часа.
Изведнъж Чатха изстена и звукът се чу надалеч в сухия въздух. В началото Носферату не можеше да разбере какво е причинило болките й. Предполагаше, че е заради слънцето, с което не бяха привикнали нито кожата й, нито светлите й очи. Взе от Хаджилил наблюдателната тръба и погледна през нея. Едва сега забеляза, че пръстите на дясната ръка на Чатха треперят конвулсивно. Тя извика отново. Пръстите на лявата й ръка също се сгърчиха. Изведнъж Носферату разбра целия зловещ план на боговете и започна да ги проклина. С изсъхването си каишите се свиваха и притискаха плътта. Процесът на съхненето следваше този на навиването и вървеше от пръстите нагоре.
Носферату не се съмняваше, че това е най-ужасното и изобретателно мъчение, измисляно някога. Кръвта на жертвите се изтласкваше постепенно към вътрешността на телата им, запазвайки ги живи, за да могат да страдат от неописуеми болки в крайниците.
По това време виковете и на двете жертви вече отекваха надалеч. Телата им се тресяха и подскачаха.
— Трябва да направим нещо — заяви Вампир.
Носферату изпитваше същия порив, но знаеше, че Хаджилил е прав — нищо не можеше да се направи.
— Сестра ми — прошепна отчаяно Вампир. — Те ще си платят. И боговете, и хората. Ще си платят за това.
Той неочаквано скочи и се затича към Черния сфинкс. Носферату се хвърли след него и го застигна с няколко широки крачки. Успя да го прегърне през гърдите и го събори на земята. Вампир започна да се дърпа яростно, за да се освободи от хватката му. Борбата приключи, когато дотича Хаджилил и удари обезумелия Вампир по темето с плосък камък. После двамата издърпаха изпадналия в несвяст обратно до скривалището им. Носферату му завърза ръцете и краката и едва тогава насочи вниманието си към Черния сфинкс.
Изправен между разпънатите жертви, жрецът отново се провикна:
— Вижте цената на непокорството. Вижте цената на предателството. Вижте цената на неподчинението.
Изтезанията продължаваха, въпреки че гледката бе ужасяваща дори за най-закоравелите. Телата на двете жени се извиваха толкова силно, че гръбнаците им се блъскаха в дървените греди. Писъците им бяха непоносими. Костите на ръцете и краката им се строшиха със сух пукот. Хората се блъскаха напред, завладени от перверзно любопитство.
Чатха издъхна първа, около час след като каишите бяха прекъснали напълно циркулацията на кръв в крайниците й. Слънцето се бе издигнало високо горе, което означаваше, че бе прекарала пет часа в нескончаеми мъки. Лилит бе още жива, макар виковете й постепенно да отслабваха.