Денят на жестокостта
- Автор: Мацумото Сэйте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодорка М. Барова
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Денят на жестокостта». Краткое содержание книги:
— Да, заповядайте.
— Кажете ми колко затворници има в зоната, която ще пострада от взрива?
— Трябва да са някъде около 10 хиляди души. А според необявени данни... — по навик той заговори с такъв тон, сякаш се изказваше пред Народното събрание. За съжаление всички, които можеха да му дадат необходимите сведения, се бяха разбягали и сега той нищо повече не може да каже! Краката му се разтрепераха.
— Да бяхте помислили предварително. Цялото население на Токио е 10 милиона. А в района на очаквания взрив в такъв случаи е около 12 милиона и 300 хиляди. И ако сред тези хора пуснем 10 хиляди престъпници, на какви ли жестокости ще подложим населението... — премиерът размаха ръце. — Да вземем например вас, господин министре, вие оставихте в Токио жена си и дъщеря си, нали? Аз също. Ние изоставихме семействата си, за да продължи да съществува правителството на Япония, за да не остава страната без ръководство. А представете си, ако с нашите семейства се гаврят затворници! Какво мислите, а?
В кабинета се бяха събрали повечето от министрите, имаше и отсъствуващи, някои бяха закъснели за самолета, други се намираха в някои градове във връзка с предизборната кампания.
И сега всеки един от присъствуващите тук, в този кабинет, се замисли дълбоко. Всеки един си спомни за семейството си, което трябваше да загине, там, в обречения град. Настъпи мъчителна тишина. Премиерът закри очи, устните му затрепераха.
— Господин министър-председателю — пристъпи с наведена глава към премиера министърът на правосъдието, — и въпреки всичко по-добре ще бъде да приемем и да ги освободим.
— След това неописуемо нещастие, естествено, всички хора по света искрено и дълбоко ще ни съчувствуват. Господин министър-председателят сам каза, че очаква всяка страна да ни предложи максимална помощ. Помислете само, господа! И вие, господин министър-председателю, само след един час за целия свят вие ще бъдете герой. Но съвсем друго ще си мислят за вас, ако не удовлетворите искането на религиозните и културните организации и оставите затворниците да загинат.
— Да допуснем, както казвате вие, че затворниците ще вършат жестокости и ще предизвикат силни вълнения сред населението. Но остават още само 40–50 минути. Твърде малко време, за да извършат кой знае какви безчинства. И без това всички ще загинат и очевидци няма да останат, нали? Ако не ги пуснем, какво ще стане? Вие ще загубите доброто си име, ще се дискредитира по този начин нашата партия и ние няма да спечелим следващите избори. И не само това, вие губите авторитета си като политик и ще трябва да си подадете оставката.
Премиерът кимна с глава.
— Добре, аз съм съгласен — той размаха ръце, — господин министре, веднага предайте заповедта до всички началници на затвори. Веднага да бъдат пуснати на свобода наличните затворници.
Министърът на правосъдието излетя от кабинета.
В стаята, където се предаваха заповедите, бяха наредени множество телефони, с които се осъществяваше пряка връзка с всяко министерство в Токио. Но тези телефони сега не представляваха нищо друго освен ненужни вещи. Защото в министерствата не беше останал нито един служител. На поста си седеше само прокурорът.
— Господин прокурорът ли е?
— Прокурорът на телефона — отговориха от другата страна на линията.
— Сега току-що получих разрешение от министър-председателя. Господине, наредете на всички началници на затворите в Токио и в района на юг от града да пуснат на свобода всички затворници.
— Ще бъде предадено на всички началници на затвори в Токио и на юг от него да се пуснат на свобода затворниците.
— Да, благодаря... Министър-председателят се безпокои, че щом излязат на свобода, затворниците ще започнат да безчинствуват и да предизвикват безредици. Вие сигурен ли сте, че това ще се случи?
— Разбира се, не мога да бъда сигурен в противното, но ще предам да ги предупредят.
— Да, обезателно предайте на началниците на затворите. Предупредете, че навсякъде из града е наредено да стрелят по всеки нарушител на обществения ред.
— Да, разбрах.
— До този момент затворниците не знаят за това, нали?
— Не, нищо не им е казано. Опасност от безредици и безчинства има именно сега, когато са лишени от свобода.
— А какво правят надзирателите?
Току-що постъпи съобщение, че в затворите A и B в града почти не са останали надзиратели. В затворите на съседните префектури са се разбягали половината от надзирателите, същото е станало и с останалия персонал на затворите. Но и тези, които още не са успели да избягат, едва ли ще чакат дълго...
— Ясно. Веднага отворете килиите на затворите... Да се предаде извънредното съобщение.