Денят на жестокостта
- Автор: Мацумото Сэйте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодорка М. Барова
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Денят на жестокостта». Краткое содержание книги:
А тълпата непрестанно се точеше. Улицата, по която вървеше Сачико, изведе на широк булевард. Обикновено тук вървяха винаги много коли. Мнозина от хората сега носеха раници на гръб.
Разнесе се силен глас:
— Граждани, сега ще чуете речта на министър-председателя... Сега ще чуете речта на министър-председателя.
Хората забавиха крачка. Откакто се започна всичко това, за пръв път щеше да говори премиерът. Досега по радиото слушаха само дикторите.
— Граждани... — се чу познатият дрезгав глас на министър-председателя. Гласът в микрофона звучеше малко неестествено. — Сега, когато се обръщам към вас, се намирам в сградата на радиото в Осака. Всички граждани на Токио и на района на юг от града вече са чули извънредното съобщение. От страната C, членка на Организацията за мир и сътрудничество между страните в басейна на Тихи океан, са изстреляни погрешно ракети, които след около един час напълно ще унищожат Токио и района на юг от него. Като казвам погрешно, това наистина е съвършено случайна грешка.
В гласа на премиера имаше известна приповдигнатост като при изпълнение на сцена.
Всъщност министър-председателят пристигна с хеликоптера в Ацуги. Когато военният самолет, който трябваше да го отведе в чужбина, се издигна над земята, стана известно, че до падането на ракетите времето се удължава. Това промени плановете му и той нареди да кацнат в Осака.
В случай на неочаквано произшествие предаванията на държавната радио-телевизионна компания от Токио се преустановяваха и започваше да предава радиостанцията от Нагоя. Но сега от ядрения взрив беше застрашена и Нагоя, затова се наложи да променят установения ред и да водят предаванията от Осака. Не беше обаче необходимо да се обяснява всичко това подробно на народа... А гражданите на Токио вървяха и в ушите им отекваше познатият дрезгав глас на премиера. Слушаха и преживяваха последните минути живот. Никога досега не се беше случвало речта на премиера на някоя страна така пълно да овладее душите на народа.
— ... Молим всички да посрещнат положението с необходимото съзнание. Обръщаме се към нашия славен народ, към всички японци да изпълняват заповедите на нашите войници и полицаи. В противен случай бедствието ще вземе още по-големи размери. Ние, целият наш японски народ, до последния миг ще се държим достойно и гордо ще посрещнем съдбата си. От всички краища на земята ни изпращат съчувствията си за бедствието, което предстои да ни сполети. Същевременно отвсякъде сега гледат с внимание на нас. Именно заради това най-настоятелно моля всички японци със своето поведение в сетния час да запазят неопетнено високото име на нашата славна страна. Вече е въведено извънредно положение, за да бъде навсякъде запазен общественият ред. Аз също ще изпълнявам дълга си, каквито и външни фактори да се намесят и да ми попречат. Но ако сега си подам оставката, това едва ли би била най-вярна стъпка в този момент, защото аз считам, че след нещастието ще трябва да се отдадем изцяло, за да се направи необходимото за заличаване на всички последици... Отново отправям молба към всички да спазват установения порядък и гордостта и честта си на японци. Гледат ни хората от целия свят. Да не правим неща, които могат да ни посрамят.
— Какви ги приказвате! — ревяха и негодуваха хората по улиците.
— Ние да разбираме! А вие къде сте, господа!
Кабинетът на министрите се беше настанил в градския съвет на Осака. Не беше официално обявено, но се смяташе, че Осака е извън всякаква опасност от атомния взрив. В специално пригодена за случая стая държавният секретар непрекъснато поддържаше пряка връзка с главнокомандуващия силите за самоотбрана и с началника на полицията. За положението в Токио тук се съобщаваше всяка минута.
— Сега особено големи вълнения няма — докладва началникът на полицията. — Цялото градско население вече чу по радиото и телевизията извънредното съобщение, но това до този момент не е предизвикало кой знае какви вълнения. Най-тревожно засега е в трафика, има задръствания по всички централни магистрали.
— А какво прави населението? — попита държавният секретар.
— Във всеки случай е по-спокойно, отколкото очаквахме. Заповедите се изпълняват и населението в пълен ред се изтегля от зоната на взрива.
— Как се изтегля, с коли ли?
— И с коли, и пеша.
— Пеша ли! — удиви се държавният секретар. — Нима могат да се спасят, ако вървят пеша!
— Остава още един час и все пак има възможност, макар и малка. Хората са обзети от надежда.
— А движението?
— Метрото работи. Влаковете също изцяло се движат. Към Токио, разбира се, не идва нито един влак. Съгласно заповедта на главнокомандуващия силите за самоотбрана, всички влакове, които се движат в посока към Токио, вървят на изток само до Сендай, а на запад до Нагоя. Влаковете стигат само до тези станции и се връщат обратно.