Сребърен куршум [bg]

Хлопнах багажника и се сепнах, понеже видях, че между моята и съседната кола стои някакъв мъж. Вдигнатият капак беше скрил приближаването му. Не го познавах, но виждах, че той знае кой съм. В ума ми изскочи предупреждението на Бош за убиеца на Винсънт и инстинктивно се настроих за борба или бягство.

— Господин Холър, може ли да поговорим?

— Кой сте вие и защо се прокрадвате между колите?

— Не съм се прокрадвал. Видях ви и просто дойдох. Работя в „Таймс“ и бих искал да поговорим за Джери Винсънт.

Поклатих глава и въздъхнах.

— Направо ми изкарахте ангелите. Не знаете ли, че са го убили в този гараж и че убиецът се е приближил до колата му?

— Извинявайте. Просто исках да…

— Не знам нищо по случая и трябва да тръгвам за съда.

— Но вие ще поемете неговите дела, нали?

— Кой ви каза?

— Нашият съдебен репортер е получил копие на заповедта на съдия Холдър. Защо ви е избрал господин Винсънт? Приятели ли бяхте?

Отворих вратата.

— Как се казвате?

— Джак Макавой. Отразявам полицейските разследвания.

— Браво, Джак. Но точно сега не мога да разговарям с вас за това. Ако искате, дайте ми визитката си и ще ви се обадя, когато мога да разговарям.

Той не извади визитка и по нищо не личеше, че разбира какво му казвам. Просто зададе нов въпрос.

— Съдията ли ви е забранила да говорите?

— Не, не ми е забранявала. Не мога да разговарям с вас, защото не знам нищо. Когато имам какво да кажа, ще го направя.

— А можете ли да ми кажете защо поемате делата на Винсънт?

— Вече знаете отговора на този въпрос. Назначен съм за негов заместник. А сега трябва да тръгвам за съда.

Седнах зад волана, но оставих вратата отворена, докато завъртах ключа. Макавой опря лакът върху покрива и се надвеси над мен, решен да ме уговори да му дам интервю.

— Вижте, трябва да тръгвам — казах му. — Бихте ли се отдръпнали, за да мога да затворя вратата и да изкарам този танк от паркинга?

— Надявах се да сключим сделка — каза той.

— Сделка ли? Каква сделка? Какво имате предвид?

— Ами… размяна на сведения. Аз имам връзки в полицейското управление, а вие — в съда. Нещо като двупосочна улица. Вие ми казвате какво сте чули и аз ви казвам какво съм чул. Имам предчувствието, че това ще е нещо голямо, така че събирам всяка възможна информация.

Вторачих се в него.

— Но информацията, която ще ми давате, няма ли да се появява във вестника на другия ден? Мога просто да изчакам и да я прочета.

— Не всичко стига до вестника. Някои неща не можеш да отпечаташ, даже да знаеш, че са верни.

И ме погледна така, като че ли ми съобщава страшна мъдрост.

— Имам чувството, че ще научавате информацията преди мен — предупредих го.

— Ще рискувам. Съгласен ли сте?

— Имате ли визитка?

Този път Макавой извади визитка и ми я даде. Хванах я между показалеца и средния си пръст и провесих ръка през волана. Вдигнах визитката и пак я погледнах. Реших, че няма да ми е излишно да получавам вътрешна информация по случая.