Винаги в същия ден

Огромната богомолка на стената пред мен ме зяпа, сякаш иска да ми каже: «Млъквай!». Ще я послушам. Спря да вали и ще отида в бара да се видя с новите си приятели — три студентки по медицина от Амстердам, което ти казва всичко, което трябва да знаеш. Но по пътя ще намеря пощенска кутия и ще изпратя писмото, преди да се разколебая. Не защото смятам, че е зле да дойдеш тук — не е, чудесно е и непременно трябва да дойдеш — но понеже май се разбъбрих прекалено. Съжалявам, ако съм те ядосал. Главното е, че често мисля за теб, това е. Декс и Ем, Ем и Декс. Наречи ме сантиментален, но ти си единственият човек на този свят, когото искам да видя как пипва дизентерия.

Тадж Махал, първи август, 12 по пладне.

Ще те намеря!