Авемпарта

- Наред ли е всичко, мила? - поинтересува се седящият насреща й със събрани пръсти епископ Салдур. Той се взираше в нея с нетрепващи очи, които виждаха повече от лицето й. Салдур - или Саули, както винаги го бе наричала - я бе учил да издухва глухарчета, когато бе на пет. Бе я учил да играе на дама и се правеше, че не забелязва, когато тя се катереше по дърветата или препускаше с понито си в галоп. На шестнадесетия й рожден ден лично й бе преподал Догмите на вярата в Нифрон. Беше й като дядо. Винаги се взираше в нея. Бе спряла да се чуди защо.

- Има твърде много за научаване. Не мога да го запомня. И друсане-то не допринася. Просто... - тя прелисти пергаментите на коляното си и поклати глава. - Искам да свърша добра работа, но не мисля, че ще успея.

Старият човек й се усмихна, повдигайки съчувствено вежди.

- Ще се справиш. Пък и това е само Дънмор - смигна. - Струва ми се, че Негово Величество крал Росуорт ще ти се стори неприятен за общуване човек. Дънмор изостава в опознаването на добродетели, които останалата част от цивилизацията се е научила да цени. Просто бъди търпелива и почтителна. Помни, че стоиш в неговия двор, а не на този в Ме-ленгар и че си под негова власт. Мълчанието е твой най-добър съюзник във всяка дискусия. Научи се да развиваш това умение. Научи се да слушаш, вместо да говориш и ще устоиш на много бури. Също така избягвай обещанията. Създай впечатлението, че обещаваш, но никога не произнасяй думите. Така за Олрик винаги остава пространство да маневрира. Лоша практика е да връзваш ръцете на своя монарх.

- Ще желаете ли нещо за пиене, милейди? - запита Бърнис, която споделяше тапицираната седалка на Ариста и носеше кошница лакомства за из път. Седеше вдървена, с притиснати колене, стиснали кошницата ръце и леко поглаждащи последната палци. Бърнис се взираше в принцесата откъм бръчиците в краищата на очите си. Месестите й бузи бяха вдигнати прекалено високо от твърде широката усмивка - снизходителна ухилка от типа, показвани на одрало коляното си дете. На моменти Арис-та се чудеше дали дъртата не се опитва да бъде нейна майка.

- Какво носиш там, мила? - запита Салдур. - Нещо по-сериозно?

- Имам пинта бренди - каза слугинята и бързо добави: - в случай, че застудее.

- Сега като се замисля, наистина ме втриса леко - каза Салдур, потривайки ръце и преструвайки се, че трепери.

Ариста повдигна вежда:

- Тук е като в пещ - каза, докато придърпваше високата яка, която почти се опираше в брадичката й. Олрик бе подчертал, че трябва да носи благопристойно облекло, като че тя имаше навика да се разхожда из двореца с разкриващи задните й части кръчмарски дрехи. Бърнис се възползва от тази заръка и я окова в неповратливи антични костюми. Единственото изключение бе роклята за срещата й с краля на Дънмор. Ариста искаше да направи добро впечатление на всяка цена и реши да носи официалната рокля на майка си. Това бе най-зашеметяващият тоалет, който някога бе виждала. Когато майка й я бе носила, всички се обръщаха след нея. Изглеждаше толкова впечатляващо, толкова величествено - пълноценна кралица.