Авемпарта

* * *

Пристигнаха в Ерванон по тъмно. Бърнис бе заспала с отпусната върху кошницата глава, като предпоследната заплашваше да се изхлузи от хватката й. Салдур също бе задрямал, главата му клюмваше все по-ниско и по-ниско, сепваше се рязко, само за да се спусне отново. През прозореца Ариста усети свежия нощен въздух да облива лицето й, когато надникна от каретата, за да се огледа. Небето беше обсипано със звезди, които създаваха впечатлението за светещ прах и принцесата можа да види тъмните контури на града, приютен върху висок хълм. Сградите бяха сведени до сенки, но сред тях се издигаше една, която не можеше да бъде сбъркана - Короносната кула. Алабастровият парапет, увенчал върха на кулата подобно корона, се издигаше високо във въздуха. Древната останка от империята на стюарда бе най-високата сграда, нявга построена от човек. Дори и от това разстояние вдъхваше страхопочитание.

Лагерни огньове обсаждаха града; проблясващи светлини из равнините, пръснати като рояк почиващи си светулки. С наближаването си можеха да чуят гласове, викове, смях и спорове да се разнасят от многоб-ройните лагери край пътя. Това бяха съперници; имаше сигурно стотици от тях. Ариста виждаше само проблясването на фрагменти, докато каретата й я отнасяше. Огньовете изтръгваха от мрака лица. Силуети носеха чинии; момчета и мъже седяха смеещи се на земята, повдигайки чаши към устните си. Палатки запълваха местата между тях, а в сенките си почиваха коли.

Тропане и чаткане оповести промяната на пътя в калдъръм. Преминаха през порта, от която принцесата можа да види само обичайните осветяващи стена факли или светлината от недалечен прозорец. Ариста бе разочарована. Бе учила за града в университета Шеридън и бе чакала с нетърпение да види древния център, някога управлявал света. След разпада на древната Новронска империя се разразили граждански войни и хората се разделили по древните апелански етнически линии, оформяйки четирите нации на Апеладорн: Трент, Аврин, Калис и Делгос. Във всяка една от тях различни военачалници се мъчели да надделеят над останалите в борба за земя и власт. След повече от три века войни, само един водач направил опита да обедини четирите нации под банера на обща империя. Гленморган Гхентски сложил край на епохата на граждански войни и чрез брилянтни и брутални завоевания обединил Трент, Аврин, Ка-лис и Делгос. Нифронската църква застанала зад него, но напомнила на хората, че Гленморган не е Наследникът на Новрон, обявявайки го за защитник на вярата и стюард на Наследника. Заякчили съюза като установили седалището на църквата в Ерванон и построили величествената си катедрала до замъка на Гленморган.

Управлението на стюарда не продължило дълго. Според професора на Ариста, синът на Гленморган далеч отстъпвал на баща си и империята се сринала само седемдесет години след зараждането си - с предателството на Гленморган III от неговите благородници. Не след дълго Калис и Трент се отделили, а в Делгос била обявена република.