Авемпарта
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Тракия откри леглото, което Ейдриън бе подготвил за нея до огъня и седна на одеялото си.
- Бе точно след погребението на семейството ми. Беше много красиво. Цялото село присъстваше. Мария и Джеси Касуел окачиха венци от див салифан на маркировката. Мей Дръндъл и Роуз, и Верна Макдърн изпяха „Полета лилии“, а дякон Томас каза няколко молитви. Лина и Ръсел Ботуик организираха сбирка в дома си. Лина и майка ми бяха много близки.
- Не си спомням да си споменавала майка си, тя...
- Майка ми почина преди две години.
- Съжалявам. Болест?
Тракия поклати глава.
Известно време никой не наруши тишината, сетне Ейдриън каза:
- Беше почнала да ни казваш как си се запознала с господин Хаддон.
- О, да, ами. не зная на колко погребения сте били, но в един момент усещането е. задушаващо. Целият този плач и старите истории. Измъкнах се. Вървях безцелно. Озовах се до кладенеца и той беше там. странник. В нашето село такива не се срещат често, но това не бе всичко. Той носеше тази роба, която блестеше и като че си променяше цвета от време на време. Отгоре на това нямаше ръце. Бедният човек се опитваше да пие вода, мъчейки се с кофата и въжето.
Попитах го за името му и тогава, ох, не знам, започнах да плача и той ме попита какво не е наред. В този момент не плачех защото брат ми и жена му бяха умрели. Плачех, защото бях ужасена от мисълта, че баща ми щеше да е следващият. Не знам защо му казах. Може би защото беше непознат. Лесно бе да говоря с него. Просто всичко се изля. Почувствах се глупаво след това, но той бе много търпелив. Тогава ми каза за оръжието в кулата и за вас двамата.
- Той откъде знаеше къде сме?
Тракия сви рамене.
- Вие не живеете ли там?
-Не. посещавахме стар приятел. А непознатият говореше ли странно? Използваше ли неща като вий и воистина?
- Не, но звучеше малко по-образован от останалите. Каза, че името му е господин Есра Хаддон. Ваш приятел ли е?
- Срещали сме се само за кратко - обясни Ейдриън. - Подобно на теб го избавихме от малко затруднение.
- Въпросът е, защо ни наблюдава? - попита Ройс. - И как, след като не си спомням да сме оповестявали кои сме и не би могъл да знае, че отиваме в Колнора.
- Каза ми само, че вие сте нужни за отварянето на кулата и че ако съм била тръгнела незабавно, съм щяла да ви намеря в града. Сетне уреди пътуването ми с търговеца. Беше много услужлив.
- Доста удивително като за човек, който дори не може да си налее сам чаша вода - промърмори Ройс.
Глава 3 Посланикът
Ариста стоеше до прозореца на кулата и гледаше към ширналия се свят. Виждаше покривите на магазините и къщите: приличаха на триъгълници и квадрати в сиво, кафяво и черно, продупчени от затихналите в топлия пролетен ден комини. Дъждът се бе извалял, оставяйки света освежен и жизнен. Гледаше как хората вървят по улиците, събират се по площадите, влизат и излизат през вратите. Понякога до ухото й достигаше далечен и приглушен вик. Повечето от шума идваше непосредствено от двора, където седем коли току-що бяха пристигнали и слугите товареха сандъци.
- Не. Не. Не. Не червената рокля! - изкрещя Бърнис на Мелиса. -Новрон да ни пази. Погледни това деколте. Нейно Височество има репутация, която да пази. Прибери я или още по-добре, изгори я. Че то по-добре да я посолиш и предложиш на глутница изгладнели вълци. Не, черната също недей; пролет е, за Марибор. Къде ти е главата? Небесносинята, да, тя може да остане. Честно, добре че съм тук.
Бърнис бе стара пълничка жена с месесто лице, което висеше при бузите и се удвояваше при брадичката. Цветът на косата й бе неясен, тъй като винаги бе защитена от омотан до врата шал. Към това се добавяше висока мрежичка, заради която главата й изглеждаше плосковърха. Стоеше в центъра на спалнята на Ариста, ръкомахаше и крещеше насред лично създадения от нея водовъртеж.
Купчини дрехи лежаха навсякъде другаде, освен в гардеробите на Ариста. Последните стояха празни, с отворени врати, докато Бърнис инспектираше всяка рокля, прибирайки на съхранение в кутии зимните дрехи. Освен Мелиса, дебеланата бе привикала още две момичета да помагат в опаковането. Бърнис вече бе напълнила един сандък, но спалнята все още си оставаше затрупана с рокли, а главата на Ариста вече я понаболя-ваше от цялото това крещене.
Някога Бърнис била сред слугините на майка й, каквито тя бе имала няколко. Красивата Дръндилин бе изпълнявала ролята на нейна секретарка и довереница. Хариет се бе грижила за покоите; организирала почистването, шивачките и прането. Нора, чието кривогледство не позволяваше да се определи в какво точно се взира, бе отговаряла за децата. Ариста си спомни как преди лягане тя й разказваше приказки за алчни джуджета, отвличащи глезени принцеси, винаги спасявани от храбрия принц. Арис-та си спомняше не по-малко от осем прислужници, но Бърнис не беше сред тях.