Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Престани! Престани веднага!
— Какво?
Саймън отскочи назад. Докторът профуча край него и затвори вратата на клетката с ритник.
— Съжалявам, че те уплаших, момчето ми — каза задъхан Моргенес, — но трябваше да помисля, преди да те оставя да се мотаеш и да бърникаш наоколо. Боя се, че тази не става.
— Защо?
Саймън се наведе да я огледа, но не видя нищо необичайно.
— Е, мърльо мой, кротувай малко, без да пипаш, и ще ти покажа. Глупаво беше да не се сетя.
Моргенес порови известно време и измъкна някаква кошница със сушени плодове. Издуха праха от една смокиня и се върна при клетката.
— Сега гледай внимателно.
Отвори вратата и хвърли вътре плода; той падна върху пясъка на дъното на клетката.
— И какво? — попита Саймън озадачено.
— Изчакай! — прошепна докторът.
Едва го изрече и нещо започна да се случва. Отначало въздухът в клетката сякаш затрептя; скоро стана ясно, че самият пясък се придвижва в кръг около смокинята. Внезапно — толкова внезапно, че Саймън отскочи и ахна от изненада — сред пясъка се отвори голяма зъбата уста и нагълта плода със скоростта на шаран, изскочил над повърхността на езеро, за да налапа комар. Още няколко вълнички набраздиха пясъка, след което всичко отново застина и клетката придоби предишния си невинен вид.
— Какво има там отдолу? — попита задъхано Саймън.
Моргенес се засмя.
— Нищо! — Изглеждаше безкрайно доволен. — Самото зверче! Няма никакъв пясък: просто маскировка, така да се каже. Всичко това на дъното на клетката е едно умно животинче. Прекрасно, нали?
— Предполагам — промълви Саймън, без да е напълно убеден. — Откъде е?
— От Наскаду, някъде от пустинните земи. Сега разбираш защо не исках да си пъхаш ръката вътре. Не вярвам, че и пернатите ти сирачета биха останали доволни от съжителството с него.
Моргенес отново затвори вратата, завърза я здраво с едно ремъче, покачи се на масата и постави клетката върху една висока полица. След това продължи по масата, като ловко заобикаляше разхвърляните вещи, докато не намери онова, което търсеше, и скочи на пода. Кутията беше направена от тънки дървени лентички и в нея нямаше и следа от съмнителния пясък.
— Клетка за щурци — поясни докторът и помогна на младежа да премести птичките в новия им дом.
Вътре имаше малък съд с вода; Моргенес измъкна отнякъде торбичка със семена и ги пръсна по пода на клетката.
— Дали са достатъчно големи да ги кълват? — запита Саймън.
Докторът махна небрежно с ръка.
— Не се безпокой — каза той. — Добре е за зъбите им.
Саймън обеща на птичките, че ще се върне с нещо по-подходящо, и последва доктора през работилницата.
— Е, млади Саймън, чародей на сипките и лястовиците — усмихна се Моргенес, — какво мога да направя за теб в това студено утро? Струва ми се, че онзи ден не успяхме да приключим справедливата и почтена сделка с жабите, тъй като ни прекъснаха.
— Да, и се надявах…
— Мисля, че имаше и още нещо?
— Какво? — напрегна се да си спомни Саймън.
— Нещо като под, който се нуждае от помитане? Самотна изоставена метла, която с цялото си сламено сърце копнее да влезе в употреба?
Саймън кимна навъсено. Представяше си началото на чиракуването си по по-романтичен начин.
— Аха. Известна антипатия към слугинската работа? — Докторът повдигна едната си вежда. — Обяснимо, но неуместно. Човек трябва да цени отегчителните занимания, които ангажират тялото, но оставят свободни ума и сърцето. Е, ще се помъчим да ти помогнем през твоя първи работен ден. Измислил съм прекрасно разрешение. — И направи смешна танцова стъпка. — Аз ще говоря, а ти ще работиш. Става ли?
Саймън сви рамене.
— Имате ли метла? Забравих да взема моята.
Моргенес дълго рови зад вратата и най-после измъкна нещо толкова проскубано и покрито с паяжини, че беше почти невъзможно да се оприличи на уред за метене.