Облакът
- Автор: Хамънд Рей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Облакът». Краткое содержание книги:
Тъкмо действията на групата хакери и кракери, сформирала се около чудатия професор, бяха привлекли вниманието на КМС и бяха довели до това разследване. Хората му наричаха шеговито групата си Хакери на свобода и мнозина от тях бяха бивши студенти на Дънкан, специализирали по-късно в МТИ. Вместо да прилагат уменията и таланта си в полза на добре плащащи корпорации или правителствени служби, заразени от радикализма на своя професор, те бяха подхванали кибервойна срещу някои от най-могъщите държавни институции и корпорации в света.
Агент Бъртън въздъхна и изключи екрана на лаптопа. Предстоеше й за първи път да посети лично „Кейп Сентинел“ и да провери какво ще й подскаже инстинктът за Бил Дънкан. Макар че бе прекарала по-голямата част от кариерата си в преследване на „виртуални престъпници“, тя твърдо вярваше в предимствата на старомодната среща очи в очи.
Слезе от черната правителствена кола, оправи късото си сако и закрачи по дървения мостик към старата яхта — доколкото й бе известно, възрастта й надхвърляше стотина години. Беше ярко слънчево августовско утро.
„Заподозреният субект“ беше на палубата и търкаше с четка стъклата на задните илюминатори. Носеше стара бяла фланела и къси дънкови панталони, под които се подаваха мускулестите му крака. За изминалия период от съдебния процес бе успял да хване тен.
— Добро утро. Мога ли да се кача? — поде тя с любезен тон и стъпи на подвижното мостче.
Бил остави четката и се обърна да огледа непознатата посетителка. Беше малко по-ниска от среден ръст, дългата й черна коса обрамчваше лице с красиви и правилни ирландски черти. Очите й бяха яркосини и блестящи.
— Внимателно — предупреди я той, когато я видя да улавя въжето. — Може да се залюлее, ако яхтата се измести. Кого търсите?
Бе протегнал инстинктивно ръка да й помогне.
— Благодаря ви. Търся професор Уилям Дънкан — рече агент Бъртън, макар да знаеше отлично с кого разговаря.
— Аз съм. А вие коя сте? — попита Бил, оглеждаше я отгоре до долу.
Тя извади от джоба си удостоверението с холографския знак и снимката си.
— Компютърна и мрежова сигурност. Агент Бъртън. Бих искала да поговорим.
Бил замръзна, сетне отстъпи назад. Очевидно имаше лошо мнение за КМС. Според него и хората му в КМС работеха некомпетентни правителствени чиновници, които не бяха в състояние да опазват законите и правилниците за работа с компютърен разум — правила, които хората му смятаха за жизненоважни за развитието на обществото.
— Зает съм — каза той хладно.
— Гледах ви, докато давахте показания за тримата студенти — рече Сара, докато прибираше електронното удостоверение. — Чух какво мислите за компютърната индустрия. Питах се дали вие, или приятелите ви бихте искали да предприемете и други действия освен тези, с които обичайно се занимавате.
— Съжалявам, нямам време за вашата служба — отсече Бил. — По-добре си вървете.
— Но това е приятелско посещение — възрази Бъртън. В гласа й обаче не се долавяха никакви приятелски нотки. — Исках само да ви осведомя, че имаме ясна представа с какво точно се занимавате вие и вашите студенти от МТИ тук, на тази яхта.
Пристъпи няколко крачки напред и се озова в средата на палубата, откъдето можеше да надзърне през отворения люк в каютата долу. На едната страна имаше редица монитори, последна дума на техниката. Тя вече знаеше, че яхтата е оборудвана с достатъчно мощни радиопредаватели и мрежови кабели, за да поддържа нуждите на малък град.
— Като гледам, имате доста интересни играчки — подхвърли тя с привидна небрежност. — Дали обаче всичко е законно?
— Погледнете, щом искате — ако разбирате от това, което ще видите — отвърна насмешливо, дори презрително Бил.
— И какво смятате да правите сега, след като временно ви освободиха от университета? — попита тя.
Бил я изгледа така, сякаш се чудеше дали да не я хвърли през борда. Но по някаква причина се отказа и отвърна:
— Както сама казахте, отстранен съм временно, само за периода на съдебния процес. Тъй като не бях пряко въвлечен в инцидента с изкуствените деца, смятам скоро да се върна на работа.
— И все пак не ви ли се струва странно преподавател от МТИ да води кампания срещу развитието и усъвършенстването на компютърния разум?
— Не и ако бяхте прочели моята книга по въпроса.
„Възходът и по-нататъшният възход на техносапиенс“ — първата академична публикация на Бил — бе посрещната с неочакван възторг в средите на учените преди десетина години. С могъщите си послания книгата бе предизвикала многобройни и яростни обсъждания за това дали трябва да се продължава насоката на създаване на все по-способни компютри.