Розариум
- Автор: Томов Георги
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2346-9
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Розариум». Краткое содержание книги:
Един мъж е поставен на кръстопът — трябва ли да пожертва себе си в името на семейството? Има ли право да налага справедливост чрез лично отмъщение? Къде е границата на човешкия морал?
Възелът на съдбата се заплита и по всичко изглежда, че отговорите се крият в стремежа към съвършената любов — така, както е описана преди 6 века в The Rosarium Рhilosophorum — философската база на алхимията.
Справката беше подписана от тогавашния им началник генерал Аначков, личен приятел на тъста му. Благодарение на няколко ценни агенти службите бяха направили сериозен пробив. Нямаше да забрави „запознанството“ си с агент Ясен, един от хората, стоящи в основата на „успехите“. Стария не беше чел досието му, но се познаваше с водещия му офицер. Ясен се оказа бившият възпитаник на ТВУ и републикански шампион по бокс, неговият съученик и приятел, а след това и партньор в далаверите — Любо Капитански. Спомни си първата им среща — в трудововъзпитателното училище. Двамата бяха пратени там по едно и също време не заради „противообществени прояви“, а защото нямаха родители. Израсли в домове „Майка и дете“, откъдето — заради нежелание за безропотно подчинение — ги бяха наритали към ТВУ-то. Стоян и Любо влязоха в столовата по време на закуска и когато излязоха навън, пет-шест по-големи момчета им се нахвърлиха, за да им покажат кой командва в тази вълча общност. Пред очите на главния възпитател и даскала по физическо, облегнати гръб в гръб, двамата бяха дали неистов отпор. Пребиха ги жестоко, но си заслужаваше — повече не ги закачаха.
Стария издърпа папката, която навремето бе надписал собственоръчно — „Бранимир Бонев“. Официалното им запознанство се бе случило през 1993-та, но първият документ вътре бе датиран десет години по-рано. За периода преди осемдесет и девета имаше три броя „Протокол за установяване на обстоятелства“, в които се казваше, че у лицето е открита чуждестранна валута (съответно хиляда двеста и седемдесет и петстотин и трийсет долара, в третия случай — четири хиляди западногермански марки), като бяха описани купюрите и номерата на банкнотите. За трите случая Бранимир Бонев бе дал едно и също писмено обяснение — току-що е намерил съответните суми и е „имал намерение да ги предаде на органите“. Документите нямаха подписи на служебни и поемни лица, което — за тези, които разбират — означаваше само едно — изготвени са за сплашване.
В сейфа на Стария отлежаваха и други копия от документи, като например литерните дела „Младежко сборище около кафене «Магурата» на бул. «Витоша»“ под № 6873/11.10.1989 г., както и подобните за „Кравай“ и „Попа“. Оригиналите не бяха открити от Комисията по досиетата заради имената на някои от „националноотговорните бизнесмени“ в тях. Бранимир Бонев се бе отделил от агент Ясен и бе станал сериозен самостоятелен играч, но името му не фигурираше в делата — Стария се бе погрижил за това.
„29.5.1983 год. Среща с агент Ясен относно:
Бранимир Колев Бонев — девети клас в Английската гимназия.
Живее в София при лелята на баща си, родителите му са в Перник, нормално социалистическо семейство със средни финансови възможности. Лелята е отгледала и баща му.
Тренира хокей в «Славия».
Занимава се с чейндж на Магурата покрай по-големите момчета от отбора.
Говори добър английски, заради което е необходим (на агент Ясен).“
Момчето бе привлякло вниманието му и шефовете дадоха съгласие агент Ясен да използва Бранимир Бонев като помощник, неофициално за момента, тъй като беше непълнолетен.
„Природно умен, но индивидуалист и бунтар“ — пишеше в педагогическата характеристика на Бранимир Бонев, копие от която Стария бе изискал от отдел „Донаборници“ на Софийското военно окръжие.
„Ученикът се адаптира добре към училищната среда и изисквания; умее самостоятелно да изпълнява поставените от учителя задачи; успешно усвоява учебния материал и има положителна мотивация за учене; но не посещава редовно учебните занятия; не е старателен в подготовката на домашните си задачи; не желае да участва пълноценно и концентрирано в учебния процес; не проявява отговорност към учебните си задължения.“