Розариум

Стария развърза връзките на дебелата картонена папка с надпис „ДЕЛО“ — доставяше му почти физическо удоволствие да прехвърля в ръцете си старите документи, нищо че ги знаеше наизуст. Ако не с друго, то с паметта си можеше да се гордее. Допреди няколко години играеше редовно тенис и със Слайса мачкаха наред, но постепенно се ограничи до плуване два пъти седмично и половин час гимнастика всяка сутрин. На неговата възраст — септември, живот и здраве, щеше да чукне седемдесет — беше нормално човек да има някакви болежки, но пък менталният му статус бе на завидно ниво. Обясняваше си го с това, че четеше постоянно и не оставяше ума си нито за миг без тема, по която да разсъждава. Освен това играеше бридж и покер — шахът отдавна му бе омръзнал.

Покойният му тъст, о.з. генерал от ДС, го беше вкарал преди години в елитния кръг на най-добрите бриджори в България, а и страхотни хиени в покера — всичките мъже с власт, негови близки приятели и съратници. В годините непосредствено след Десети ноември се събираха около застланата със зелено сукно маса в апартамента на генерала поне няколко пъти седмично, но тогава времената бяха други. „Електоратът“ нямаше и бегла идея колко съдби се решаваха между две раздавания… После политическият пъзел се подреди по „правилния“ начин и срещите се разредиха, а откакто бе починал тъстът му, бяха сведени до задължителната „спявка“ в събота вечер. Понякога откарваха часове в спомени и приказки, преди да разопаковат тестетата. На последната среща коментираха, че общественият живот в България винаги е бил театър, но след Десети определено е театър на сенките, които бяха излезли на светло, превръщайки се в главни действащи лица. По този повод цитираха думите на тъста му: