По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Ще се обърнем ли към застрахователната компания? — попита Нолс.
— Не — твърдо заяви Ема, — защото ако го направим, това несъмнено ще повдигне много въпроси, на които не искам да отговарям.
— Разбрано, госпожо председател — каза Добс. — Но колко ни струва инцидентът с Кралския флот?
— Още не разполагам с точната сума, за да я представя на борда, но ми беше казано, че е около седем хиляди паунда.
— Нищожна сума предвид обстоятелствата — обади се Бингам.
— Така е. В протокола обаче не трябва да се записва нищо за инцидента, както и не бива да се обсъжда с акционерите.
— Госпожо председател, ще трябва да включа нещо за случилото се — обади се секретарят на компанията.
— В такъв случай се придържайте към официалното обяснение, мистър Уебстър. И не разгласявайте никаква информация без моето одобрение.
— Както кажете, госпожо председател.
— А сега да продължим с по-положителни новини. — Ема погледна папката си. — Всички места на "Бъкингам" за обратното пътуване до Ейвънмаут са заети и вече имаме седемдесет и два процента заети места за второто пътуване до Ню Йорк.
— Наистина добра новина — каза Бингам. — Не бива обаче да забравяме, че онези сто осемдесет и четири безплатни места, които обещахме като компенсация, със сигурност ще бъдат заети при някое бъдещо плаване.
— "При някое бъдещо плаване" — точно това е важното, мистър Бингам. Ако ги разпределим равномерно през следващите две години, те няма да се отразят много върху приходите ни.
— Боя се, че има и нещо друго, което може да се отрази върху приходите ни — обади се Анскот. — И по-лошото е, че проблемът не е по наша вина.
— Какво имате предвид? — попита Ема.
— Проведох много интересен разговор с брат ви и останах с впечатлението, че е доста уверен относно последствията от заема на милиард и половина паунда от МВФ за спиране на падането на валутата ни. Освен това той спомена, че е възможно правителството да вдигне корпоративния данък на седемдесет процента, както и деветдесет процента данък върху приходите на всеки, който печели над трийсет хиляди годишно.
— Мили боже — обади се адмиралът. — Чудно ми е дали ще мога да си позволя собственото си погребение.
— А последната идея на министъра на финансите — продължи Нолс, — която за мен е почти немислима, е никой бизнесмен или турист да не може да напуска страната с повече от петдесет паунда в брой.
— Това едва ли ще стимулира хората да пътуват в чужбина — малко кисело отбеляза Добс.
— Мисля, че мога да намеря вратичка — каза Себастиан.
Членовете на борда се обърнаха към най-новия си колега.
— Провеждам малко проучване какво са намислили конкурентите ни и се оказва, че собствениците на "Ню Йорк" и "Франция" са намерили решение на данъчните си проблеми. — Себ вече беше грабнал вниманието на борда. — "Ню Йорк" вече не е регистриран като собственост на американска компания въпреки факта, че централата ѝ и повечето ѝ служители си остават в Ню Йорк. От данъчни съображения компанията е била регистрирана в Панама. Всъщност, ако погледнете тази снимка внимателно — Себ постави голяма фотография на "Ню Йорк" в средата на масата, — щe видите малък панамски флаг на кърмата, въпреки че звездите и ивиците си остават навсякъде другаде, от чиниите в ресторантите до килимите в каютите.
— И французите ли правят същото? — попита Нолс.
— Определено, но с една тънка галска разлика. На кърмата на "Франция" се развява алжирски флаг, което според мен е просто политически номер.
И извади друга снимка, този път на големия френски лайнер, която започна да обикаля заседателната маса.
— Това законно ли е? — попита Добс.
— Правителствата не могат да направят абсолютно нищо — каза Себ. — И двата кораба са в открито море повече от триста дни в годината и ако питате пътниците. всичко на борда е точно такова, каквото е било винаги.
— Тази идея не ми харесва — каза адмиралът. — Не ми се вижда редно.
— Първият ни дълг трябва да е към акционерите — обърна се Нолс към колегите си. — Затова предлагам Клифтън да представи доклад по темата, за да можем да го обсъдим по-подробно па следващата среща на борда.