По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
Ема тъкмо даваше поръчката си на оберкелнера, когато Хари стана от мястото си.
— Ужасно съжалявам, че ви накарах да чакате — каза Присила, — но съвсем изгубих представа за времето.
— Няма проблем — отвърна Хари. Издърпа стола ѝ и я изчака да се настани.
— Може би е време да поръчваме — каза Ема, която явно желаеше да напомни на гостенката си колко дълго е трябвало да я чакат.
Без да бърза, Присила прелисти подвързаното в кожа меню и на няколко пъти промени решението си, преди най-сетне да избере. След като келнерът прие поръчката ѝ, Хари я попита дали денят ѝ в Ню Йорк е минал приятно.
— О, да. На Пето авеню има чудесни магазини! Предлагат много повече, отколкото магазините в Лондон, макар че намирам цялото изживяване за доста изтощително. Когато се върнах на кораба, направо се проснах на леглото и заспах. А вие успяхте ли да обиколите магазините, мистър Клифтън?
— Не, имах среща с издателя си, а Ема отиде да посети един свой роднина.
— О, да съвсем забравих, че вие пишете романи. Просто не намирам време да чета книги — каза Присила, докато поставяха пред нея купа вряла доматена супа — Не съм поръчвала супа — каза тя на келнера през рамо. — Поръчах пушена сьомга.
— Съжалявам, мадам — каза келнерът и махна супата, а Присила подметна:
— Сигурно е много трудно да се намери опитен персонал за пътнически кораб.
— Надявам се, че няма да имате нищо против, ако започнем — каза Ема и взе лъжицата си за супа.
— Намерихте ли роднината си? — попита Боб.
— За съжаление не. Заминал е за Кънектикът, така че се срещнах с Хари и изкарахме късмет да си намерим билети за един следобеден концерт в центъра "Линкълн".
— Кой беше изпълнителят? — попита Боб, докато поставяха пред Присила блюдо пушена сьомга.
— Ленард Бърнстейн. Изпълни увертюрата на "Кандид", а след това изсвири концерт за пиано на Моцарт.
— Просто не знам как намирате време за такива неща — обади се Присила между две хапки.
Ема понечи да отговори, че не си прекарва живота в пазаруване, но погледна Хари и видя, че той я гледа намръщено.
— Веднъж слушах Бърнстейн с Лондонския симфоничен оркестър в Кралската фестивална зала — каза Боб — Брамс. Беше направо великолепно.
— А вие с Присила ли бяхте на изтощителната обиколка из магазините на Пето авеню? — попита Ема.
— Не. Отскочих до Долен Истсайд да видя дали има смисъл да се опитвам да пробия на американския пазар.
— И какво е заключението ви? — попита Хари.
— Американците не са съвсем готови за пастета на Бингам.
— А кои страни са готови? — попита Хари.
— Единствено Русия и Индия, ако трябва да съм откровен. А те вървят със свои проблеми.
— Какви? — с искрен интерес попита Ема.
— Руснаците не обичат да си плащат сметките, а индийците често не могат.
— Може би проблемът е в това, че предлагате само един продукт? — предположи Ема.
— Мислех си за разнообразяване, но…
— Може ли да говорим за нещо различно от рибен пастет? — обади се Присила. — В края на краищата нали уж сме на ваканция.
— Разбира се — каза Хари и попита. — Как е Клайв? — И веднага съжали за думите си.
— Чудесно, благодаря — побърза да отвърне Боб. — А вие сигурно се гордеете с избирането на Себастиан в борда.
Ема се усмихна.
— Е, това едва ли може да се нарече изненада — каза Присила. — Да бъдем откровени, ако майка ти е начело на компанията и семейството ти държи повечето акции, можеш да сложиш в борда и кокер шпаньол. А останалите директори ще махат послушно с опашки.
Хари си помисли, че Ема ще избухне. Но за щастие устата ѝ беше пълна и последва дълго мълчание.
— Това полусурово ли е? — остро попита Присила. Когато пред нея сложиха стек.
Келнерът провери поръчката.
— Не. Мадам, средно опечено.
— Поръчах полусуров стек. Съвсем ясно и разбираемо. Вземете го и ми донесете каквото поръчах.
Келнерът сръчно и мълчаливо взе блюдото, а Присила се обърна към Хари.
— Можете ли да си изкарвате хляба като писател?
— Трудно е — призна Хари. — Най-вече защото има много отлични писатели. Все пак…
— Все пак сте женен за богата жена, така че едва ли има кой знае какво значение, нали?
Коментарът ѝ затвори устата на Хари, но не и на Ема.
— Е, поне открихме, че имаме нещо общо. Нали, Присила?
— Така е — каза Присила без да ѝ мигне окото. — Но пък аз съм старомодна и са ме възпитали с представата, че естественият ред на нещата е мъжът да се грижи за жената. Някак не ми се струва правилно да е обратното. — Отпи глътка вино и докато Ема се канеше да каже нещо, добави с топла усмивка: — Боя се, че се усеща вкус на корк.