Паметта на Истанбул
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Паметта на Истанбул». Краткое содержание книги:
Хилядите туристи, събрали се на площад „Султанахмед“, разглеждаха любознателно някогашния величествен римски хиподрум, прочутия османски Ат Мейдан, Змийската колона19, на която вече липсваха трите змийски глави, и докарания от не знам кой си император Чемберлиташ20.
19 Змийската колона е донесена от Делфийския храм на Аполон през 326 г. по заповед на Константин Велики. Тя символизирала победата над персите през 479 г. пр.н.е. Първоначално е била висока 6,5 м и е била във вид на три преплетени змии, увенчана със златна чаша отгоре, която изчезва още през Античността, а змийските глави били разбити през 1700 г. – Б. пр.
20 Чемберлиташ е турското наименование на Колоната на Константин. – Б. пр.
Бях чувал от майка ми историята на Змийската колона. Била е донесена от Делфийския храм на Аполон. Вярвало се е, че тя пази града от змии, скорпиони, стоножки и всякакви други вредни пълзящи и насекоми. Но когато някакви самозабравили се негодници отсекли змийските глави с мечовете си, гадините го нападнали. Майка ми разказваше най-различни занимателни случки, за да ме накара да заобичам историята. С нея бяхме ходили да разглеждаме главата на едната змия в Археологическия музей. Втората се пазела в някакъв английски музей, а третата, за съжаление, била изчезнала.
Оставихме зад нас Змийската колона със странната празнота от липсващите змийски глави, хилядолетната Константинова колона21, и промъквайки се между автобусите с туристи, слязохме покрай „Ая София“ и се спуснахме през парка „Гюлхане“. Минахме по хубавия път между огромните дървета, по които през този сезон гнездяха щъркели, и стигнахме до „Сепетчилер“. Но келнерите, които са били на работа по време на събитието в неделята, още не бяха дошли. За да не губим време, тръгнахме към полицейското управление, за да разберем какви са новините от Зейнеб. Оставихме яркото обедно слънце да свети в листата на старата слива в двора и влязохме в лабораторията, никога невиждала дневна светлина. Зейнеб седеше на компютъра. Поглеждаше в екрана и си водеше някакви бележки. Така беше потънала в работата си, че дори не ни забеляза, като влязохме.
21 Построена е по заповед на Константин VІІ в чест на дядо му Василий І. Първоначално е била висока 32 м, а в момента е 21 метра. Била е покрита с позлатени бронзови или медни листове, свалени и претопени през 1204 г. от кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход. – Б. пр.
– Как е, Зейнеб? Толкова си се унесла... Само не ми казвай, че си решила вече случая! – пошегувах се аз.
Стреснато се откъсна от екрана на компютъра, но като ни видя, се усмихна и понечи да се изправи. Направих й знак с ръка да не става.
– Де да бях, инспекторе! – рече и усмивката откри равните й хубави зъби. – Без вас си е трудничко.
И Али с любопитство се взираше в екрана на компютъра – да разбере докъде е стигнала колежката му.
– Еее, какво гледаше толкова съсредоточено? Какви са тия бележки, които си разчертала? Да не би кръвта по мазилката, която взехме от къщата на жертвата, да се е оказала неговата?
Зейнеб погледна унило.
– Не бе, Али. Тестът е отрицателен. Мазилката не посиня и не позеленя като при реакция с кръв. Значи, петната по мазилката не са от кръв.
– Значи, жертвата не е била убита в банята! – с нескрито задоволство от правотата си промърмори Али. – Тогава от какво ще са тъмните петна по мазилката? От самия човек ли? Да не би пък Недждет да си е боядисвал косата?
– Е, чак такива подробности не знам, но е сигурно, че не са от кръв – с неудоволствие отговори Зейнеб.
– От различни места ли взе пробите от мазилката? – намесих се и аз в разговора им. – Ако са само от едно място, може да сме пропуснали нещо.
– Прав сте, инспекторе, но съм ги взела от различни места. И смятам, че престъплението не е извършено там, в банята.
– А това пък какво е? – прекъсна ни Али, който се беше вторачил в екрана на Зейнеб. – Що за картинка е това?
Приближих се – виждаше се нещо, напомнящо главата на орел. Али не откъсваше поглед от него, мъчейки се да отгатне какво представлява. Зейнеб се възползва от стъписването му и го притисна.
– Според теб какво може да е?
– Откъде да знам? Прилича на някаква птица, по-скоро – на птича глава. Някаква антика ли е?
– Да – засмя се Зейнеб, – антика! Само на няколко хиляди години!
Обърна се към мен, опитвайки се да скрие радостта си.
– Какво ще кажете, инспекторе, каква е тази рисунка според вас?