Танц с огледала

Зуса се поклони и отиде да търси Хаерн. А Алиса се настани да седне пред камината, защото се чувстваше несигурна на краката си. Столът бе прекалено мек, с ужасен червен цвят, но въпреки това жената успя да се настани удобно. И да въздъхне. Наистина не помнеше кога за последно се е хранила. Глупаво беше да пие на празен стомах.

— Зле ли ти е, мила?

Мадлин се настаняваше срещу нея. Тя все още стискаше малката Тори и леко милваше лицето й. Бебето беше будно, но притваряше очи.

— Пътуването беше дълго — отвърна Алиса. — Оказах се по-уморена от очакваното.

— Познато ми е. Налагаше ми се да изтърпявам това пътуване при всяка среща на Трифектата.

— Бихте могли да се върнете във Велдарен.

Мадлин поклати глава. Алиса винаги я бе смятала за невероятно красива, за жена, от която годините не бяха съумели да отнемат нищо. А невръстното вързопче пелени в ръцете й още повече усилваше женственото й излъчване.

Въпреки това, когато Мадлин повтори името на града, отвращението унищожи красотата й.

— Велдарен? Не, момичето ми, никога няма да се върна в това противно място. Ти може и да търпиш крадците, но аз не мога. Там няма никаква безопасност.

— Както и тук — каза Алиса. Осъзнаваше, че отива прекалено далеч, но не се сдържа.

Мадлин притисна Тори към гърдите си, достатъчно силно, за да накара момиченцето да заплаче.

— Онзи негодник и убиец, с когото търгуваш… който има дързостта да се нарича Стражител… край неговото острие ти изливаш злато на улиците. И защо? Неговият знак бе изписан с кръвта на сина ми. Ти спомогна за създаването на този убиец. За мен ти си не по-малко виновна.

— Достатъчно, жено — каза Лори, пристъпил между двете. Никоя от тях не бе усетила влизането му. Той остро изгледа съпругата си и се поклони ниско на Алиса. — Прости й. В момента говори мъката й.

— Същото се отнася и за мен.

— Тори трябва да се нахрани, преди да заспи. — Мадлин се надигна. — Отивам да потърся дойката.

Лори Кинън я сграбчи за ръката. Очите на Мадлин блеснаха. Алиса остана с впечатлението, че има насреща си диво животно, а не благородничка. Няколко мига съпрузите се гледаха безмълвно, накрая Лори я пусна. Той не изглеждаше обиден, а само въздъхна, докато се настаняваше в освободеното кресло.

— Тя понесе всичко това изключително зле — обясни Кинън. Умората в гласа му далеч надхвърляше постижимата за годините му. — Струва ми се, че бебето е единствената причина тя все още да се държи.

— Дължа ти извинение, Лори. Не исках да я провокирам. Просто я посъветвах да се върнете във Велдарен. Ще й се отрази добре да остави зад себе си тази къща и… свързаните с нея спомени.

— Аз също предложих нещо в подобен стил. — Домакинът се облегна назад и щракна с пръсти към един от слугите, който веднага дотича с чаша в ръка. Погълнал съдържанието на бързи глътки, Кинън поиска чашата да бъде напълнена отново, после отпрати прислужника. — Но тя отказа да се вслуша. За нея Велдарен винаги ще си остане мястото, където Трен я взе за заложница. Докато този паяк е жив, тя никога няма да стъпи зад стените на града.