Трескави сънища

— Добро утро, господин Пендъргаст! – Д-р Остром, личният лекар на пра-леля Корнелия се появи във фоайето и протегна бързо ръка. Върху лицето му се изписа израз на изненада и потрес. – Това е… ами аз тъкмо се канех да ви телефонирам. Моля, елате с мен.

Те го последваха понякога елегантния коридор, сведен сега до институционална аскетичност.

— Имам някои неприятни новини – каза той, докато се движеха напред. – Пра-леля ви почина преди няма и трийсет минути.

Пендъргаст спря. Издиша бавно и раменете му увиснаха видимо. Д’Агоста осъзна с тръпки на ужас, че тялото, което бяха видели преди малко, сигурно е било нейното.

— Естествена смърт? – попита Пендъргаст с нисък монотонен глас.

— Повече или по-малко. Фактът е, че безпокойството и самозаблуждаването й се бяха засилили през изминалите няколко дни.

Пендъргаст сякаш обмисли това за момент.

— Някакви по-специални заблуждения?

— Нищо, което си струва да се повтори, обичайните семейни истории.

— И все пак, бих искал да ги чуя.

Остром подзе с неохота:

— Тя вярваше… вярваше, че някакъв тип на име ъ-ъ-ъ… Амбъргрис, идвал в „Маунт Мърси“ да й отмъсти за зверството, което тя твърдеше, че е трябвало да извърши преди години.

Тримата отново продължиха по коридора.

— Разкри ли някакви подробности за това зверство? – попита Пендъргаст.

— Пълни измишльотини. Нещо за наказването на някакво дете, което се заклело… – Секунда колебание. – Ами, заклело се, че ще си разцепи езика с бръснач.

Неопределено движение с глава от Пендъргаст. Д’Агоста усети, че собствения му език се сгърчва само при мисълта.

— Във всеки случай – продължи д-р Остром, – тя стана агресивна, по-агресивна от обикновено – и се наложи да бъде изцяло обуздана. И лекувана. По време на тези твърдения за свиждания с Амбъргрис получи серия припадъци и почина внезапно. А, ето, стигнахме.

Той влезе в малка стая без прозорци и оскъдно мебелирана с антики, картини без рамки и различни плюшени дреболии – нищо, забеляза Д’Агоста, което би могло да се използва като оръжие или да нарани. Дори подрамниците бяха свалени от платната, закачени на стената с фалшива връв. Когато Д’Агоста огледа леглото, масата, копринените цветя в една кошница, едно странно пеперудообразно петно на стената, всичко му се стори толкова окаяно. Внезапно изпита съжаление за склонната към убийства старица.

— Тук стигаме до въпроса какво ще правим с личните вещи – продължи докторът. – Разбрах, че тези платна са доста ценни.

— Така е – каза Пендъргаст. – Изпратете ги в отдела за картини от деветнайсети век в „Кристис“ за публичен търг и обмислете процедурата по дарение за вашата добра работа.

— Много щедро от ваша страна, господин Пендъргаст. Ще наредите ли аутопсия? Когато пациент почине в медицинско заведение, имате законното право…

Пендъргаст го прекъсна с рязко махване на ръката.

— Няма да е необходимо.

— А уреждането на погребението…?

— Няма да има погребение. Семейният адвокат, господин Огилби, ще се свърже с вас във връзка с транспортирането на останките.