Смъртни белези

— За този ли се носят толкова легенди? — Ризек кимна към насиненото момче. После заговори на пресеклия тувхийски: — Момчето, което си заслужи клеймото още преди да сме го качили на кораба? — засмя се той.

Присвих очи, насочвайки погледа си върху ръката на по-дребния брат. От външната ѝ страна, до лакътя му, имаше резка, от която се стичаше кръв чак до кокалчетата на пръстите му. Недовършено клеймо на смъртта. И съвсем пресен, посветен, ако слуховете бяха верни, на Калмев Радикс. Значи това беше Акос, а хлипащият — Айджа.

— Акос Кересет, третото отроче на семейство Кересет.

Ризек стана, въртейки дръжката на ножа в дланта си, и заслиза по стълбите. Дори Вас изглеждаше дребен пред него. Беше като мъж с нормален ръст, но разтегнат и изтънен, раменете и хълбоците му като че ли бяха твърде хилави да носят дори собственото му тегло.

Аз също бях висока, но с това приключваха физическите прилики с брат ми. Заради смесената кръв на народа ни децата на едни и същи шотетски родители често се различаваха визуално, но при нас разликата беше огромна.

Момчето — Акос, вдигна очи към Ризек. За пръв път попаднах на името „Акос“ в един шотетски учебник по история. Принадлежеше на религиозен водач, духовник, отнел собствения си живот, вместо да опозори потока, хващайки меч. Значи това тувхийско момче носеше шотетско име. Дали този факт е убягнал на родителите му, или нарочно са искали да почетат някой отдавна забравен шотетски род.

— Защо сме тук? — попита дрезгаво Атос. На шотетски.

Усмивката на Ризек се разшири и той отвърна на същия език.

— Значи слуховете са верни. Наистина говориш езика на откровенията. Удивително. Чудя се откъде ли идва шотетската ти кръв. — Той побутна с пръст синината в ъгълчето на окото му и Акос изтръпна от болка. — Виждам, че са те наказали подобаващо заради убийството на един от войниците ми. Доколкото знам, и гръдният ти кош е пострадал.

Ризек трепна леко, докато говореше. Само някой, който го познаваше толкова дълго като мен, би забелязал това, сигурна бях. Ризек мразеше да вижда болка, не от съчувствие към страдащия, а защото не обичаше да му се припомня за съществуването ѝ, за собствената му уязвимост.

— Почти ми се наложи да го нося дотук — заяви Вас. — До кораба го носих.

— При други обстоятелства не би оцелял след наглостта да убиеш мой войник заяви му снизходително Ризек. Но ориста ти е да умреш в служба на семейство Ноавек, в служба на мен, и предпочитам първо да те изцедя няколко сезона.

Акос изглеждаше напрегнат още от мига, в който го видях. Но сега сякаш цялата му твърдост се стопи, превръщайки го в уязвимо малко дете. Пръстите му бяха свити, но не в юмруци, а някак пасивно, като по време на сън.

Явно чак сега научаваше каква е ориста му.

— Лъжеш — обвини той брат ми, сякаш очакваше Ризек да разсее страха му.

Долепих длан до стомаха си, където се бе появила остра болка.

— О, напротив. Искаш ли да ти прочета част от записа на изявлението?

Ризек извади лист хартия от задния си джоб, очевидно се беше приготвил да сее емоционален безпорядък, и го разгъна. Акос трепереше.