Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Пристигнах, когато вече всичко беше свършило и движението по моста бе възобновено. Мястото на произшествието беше оградено, на колите в посока към Строгино им се налагаше да минават в тясното пространство покрай тротоара и затова се беше получило задръстване. Слава Грязнов също беше тук, седеше на стъпалото на служебния автомобил със свалена фуражка и пушеше. Хората от телевизията вече снимаха убитата и милиционерите не се решаваха да ги разпъдят. Костя Дяконов ходеше наоколо и даваше някакви разпореждания, но решително отказваше интервюта. Естествено, иначе първото, което щяха да го попитат, щеше да бъде кого са убили първия път.
Съучастникът на Шимова остана жив и го закараха в болницата заедно с ранените по време на операцията милиционери и сътрудници на президентската комисия. Кой знае защо дълго време не откараха тялото и всички го заобикаляха, като се опитваха да не го гледат. Наредих да я покрият и да я откарат по-скоро. Изцъкленият й поглед притесняваше всички.
— Какво ти е, Слава? — попитах аз и се приближих към Грязнов.
Той хвърли цигарата и въздъхна.
— Всичко е наред, Саша. Тези гадове пак се измъкнаха.
— Виждам, че си потресен — забелязах с крива усмивка. — А можехме да се сетим, а? Яко се издънихме, Слава…
— Знаеш ли какво си мисля през цялото време? — изведнъж ме попита той. — Ако някой ме застреля, няма кой да отмъсти. А?
— Стига — казах аз. — Ако това ще те успокои, мога да ти обещая…
— Не, кажи ми — настоя той. — Много такива жени ли имаме, а?
Гледах го, гледах майор Слава Грязнов, когото познавах вече много години, и се дивях на това, че този толкова лекомислен по отношение на жените човек, оказва се, винаги е мечтал за бойна другарка. Изведнъж страшно ми се прииска да съм с моята Иринка и се извърнах. По делото нямаше неясноти, оперативните работници вече съставяха протоколи и нямаше какво повече да правя там.
— Знаеш ли нещо за убийството на жилищния посредник на улица „Кривоколенна“? — попитах Грязнов.
Грязнов вдигна глава, погледна ме разсеяно и каза:
— После, Саша, всичко това после. Не ти ли се иска да се напиеш?
Махнах с ръка и си тръгнах. Разбира се, убитата Бейби също беше пред очите ми, но около нея кипяха такива страсти, че поне аз трябваше да остана хладнокръвен. Да, бих искал и моята Ирина да ми е толкова вярна, но имаше нещо нелепо в представата за нея с пистолет във входа през нощта.
Когато влязох в кабинета на Меркулов, Серьожа Семенихин още беше там. Той все така невъзмутимо дъвчеше дъвка и проблясваше със стъклата на очилата си. Още не знаеха за смъртта на Бейби.
— Е? — попита Меркулов и ме погледна.
— Край — казах аз.
Серьожа също ме погледна очаквателно и аз се чудех как ще реагира.
— Тя е мъртва — казах аз.
Той спря да дъвче.
Меркулов шумно въздъхна, стана и отиде до прозореца.
За първи път видях как Серьожа Семенихин изважда от устата си дъвката, завива я в хартийка и я слага в пепелника. В това имаше нещо ритуално. После се облегна в креслото и се вторачи в тавана. Изведнъж смаяно забелязах, че по каменното му лице текат сълзи.
Костя се наведе към селектора и извика в кабинета секретарката си. Галина Викторовна се появи с бележник в ръка и още от вратата каза:
— Константин Дмитриевич, хората чакат. Назначили сте среща на всички.
— Да, да — кимна той. — Извинете се на хората и ги пуснете. Днес няма да приемам.
— Така ли? — отбеляза тя и прибра бележника.
— И освен това, Галочка — каза Костя. — Намерете ни бутилка водка и три чаши.