Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Аз помислих, кимнах и веднага извадих портфейла си, където бях тикнал визитната картичка на Нина Шимова.
— Обади се — казах аз и му продиктувах телефона.
Костя веднага започна да набира номера. Набра веднъж, втори път…
— Заето.
— Прекъснали са линията — предположих аз. — Ще трябва да отидем там.
— Отивай — нареди той. — Аз ще се обадя на Романова да прати хората си. Тя ни трябва жива, Саша.
Бързо изтичах надолу и се спрях като закован в коридора. Насреща ми спокойно вървеше Серьожа Семенихин и както обикновено дъвчеше дъвка.
— Добър ден, Александър Борисович — каза той. — Случило ли се е нещо?
— Как да ти кажа — смънках аз. — Случи се. Иди при Константин Дмитриевич, той иска да говори с теб. Извинявай, имам важна работа.
— Добре, ще отида — обеща той.
Може би трябваше веднага да му извия ръцете и да го натикам в пандиза, но не обичах тези работи и затова оставих обясненията на Меркулов. Наистина, беше ми неприятно, че възпитаникът ми се е издънил така, това предвещаваше много неприятности, а и не исках да се разочаровам, но в този обрат на нещата имаше някакво романтично откровение, след което Серьожа Семенихин престана да бъде за мен дъвчеща машина.
Скочих в колата и отпердаших към Строгино.
А в това време пред дома на Нина вече бяха спрели три закрити камиона с автоматчици, крито по заповед на офицера бързо обградиха целия блок. Групата по залавянето се хвърли нагоре по стълбата с грохот на ботуши. Скочилият пазач бе притиснат до стената с автоматна цев, и чак след това му представиха документите, които го успокоиха.
— За кого? — само попита той.
Аня първа чу шума навън и погледна през прозореца. При вида на камионите и тичащите войници тя веднага разбра всичко и веднага се разплака.
— Какво има? — разтревожено се приближи към нея Нина.
Тя също погледна през прозореца и се намръщи.
— Какво става?
— Нинуля, прости ми — ревна Аня. — Аз те предадох…
Тя падна на колене и отчаяно зарида, като блъскаше главата си в пода. Нина я вдигна и я попита:
— Кого си предала? Какво говориш, глупачке?
— Теб — ридаеше Аня. — И твоя Серьожа… Разказах за Бейби, за Феликс, за всичко… Прости ми, мила моя…
Тя отново се хвърли на колене, но този път Нина просто я отблъсна. По вратата вече почваха да блъскат с приклади. Не се притесняваше за вратата, но продължението можеше да бъде и по-драматично. Тя бързо извади от чантичката си браунинга, измъкна стечкина от скривалището в бюрото, отвинти и захвърли вече ненужния заглушител. Нямаше намерение да се предава.
— Скрий се — кресна тя на Аня. — Бързо!
— Нина, те ще те убият — с ужас произнесе Аня.
— Значи има защо — каза Нина.
В този момент се разнесе взрив и входната врата излетя от пантите. В отвора се хвърлиха някакви фигури, но Нина хладнокръвно стреля няколко пъти и двама паднаха, а останалите отскочиха назад.
— Предай се, Бейби — викна някой от стълбището. — Сега ще хвърлим граната.
Нина не отвърна. И наистина, в апартамента влетя граната, но със сълзотворен газ. Нина веднага започна да се задъхва и се метна към прозореца. Аня се закашля и хукна към вратата, където я преряза автоматен откос. Нина отвори прозореца и по нея веднага почнаха да стрелят от улицата. Бяха я обградили. Тя три пъти стреля със стечкина и трима храбри автоматчици паднаха, а останалите бързо се изпокриха. Тя изскочи на балкона, прехвърли се през декоративния парапет на съседния и през отворената врата се втурна в апартамента на съседите. Собственичката, облечена в пеньоар на цветя жена на средна възраст, която си сушеше косата със сешоар, отчаяно закрещя, като я видя с пистолетите, но Нина кресна:
— До стената, бързо! — И тя веднага отскочи.
Нина отвори вратата и изскочи на стълбището. Този апартамент беше вече в другия вход и Нина все още имаше минимален шанс да успее да се спаси. Тя се хвърли към гаража, дотича до колата си и тогава я спря вик:
— Стой! Хвърли оръжието, ще стрелям!
Як тип с маскировъчна униформа беше насочил автомата си право в лицето й и пистолетите неволно паднаха от отмалелите й ръце. Веднага скочиха върху нея, събориха я на земята, сложиха й белезници зад гърба. Бейби бе заловен.
Полковник Рогозин се приближи до нея, легнала на бетонния под, леко я подритна и се усмихна.