Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Засенчено слънце [bg]
Засенчено слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Засенчено слънце [bg]

Электронная книга - «Засенчено слънце [bg]». Краткое содержание книги:

Втора книга от дуалогията Сънната кръв. Продължение на Луната, която убива. Град, чиято съдба лежи на ръба на меча. Принц, който се бори да възстанови трона на предците си. Мрачна сила, която дебне в сенките на кошмара и убива невинни. Епично и красиво написано фентъзи, което ще ви потопи в един свят на интриги, битки и екзотика. Гуджарее, градът на сънищата, страда под управлението на Кисуатския протекторат. Градът, в който единственият закон е бил мирът, сега познава насилието и подтисничеството. И кошмарите... Странна сънна болест тормози жителите на Гуджарее и всеки, който се разболее от нея, умира в писъци. Пленени между ужаса на съня и подтисничеството на реалността, жителите на града копнеят да се надигнат, но вековете на мир са отнели волята им за борба. Някой трябва да им покаже пътя към свободата.
1 ... 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190
Перейти на страницу:

- Съжалявам - каза тя най-накрая.

Той въздъхна.

- Бях много припрян и напорист. Аз трябва да моля за прошка.

Това я изненада, понеже не бе очаквала от него да се извинява въобще, особено точно по този повод. Ванахомен се навъси при вида на зяпналата и уста, а тя извърна лице, за да скрие усмивката си. Едва сега разбра колко и липсва мусенето му.

- Подозирах, че си тук - обади се той, след като Ханани се успокои. - Къде другаде би могла да отидеш? Но не дойдох, защото бях сърдит.

- Обяснимо е.

- И защото се надявах някой ден да се върнеш при мен.

Тя заби поглед в сандалите си, разлюлени над пропастта.

- Както и сторих, поне отчасти.

- Каква точно част от мене искаш? - И той се обърна към нея с резервирано и надменно изражение, но без да скрива напълно банбарската си същност. Напрежението му пролича от втренчения поглед, прикован в нейното лице, а също и от силата, с която стискаше ръба на скалата до побеляване на ко-калчетата.

- Аз… искам отново да ти бъда любовница - отвърна тя, усетила как бузите и пламват. - И приятел. Може би повече. Ако ме желаеш.

Напрегнатото му изражение бе болезнено за гледане.

- Зависи - отвърна Принца. - Обичаш ли ме?

Тя кимна и видя как чертите му се отпускат.

- Ти бе част от онази празнота в мен. Отначало не го разбирах, понеже тя бе толкова огромна. Но Бирник Ниджири се оказа прав - времето и приятелите я запълниха донякъде, и сега съзнавам, че с теб ми е подобре, отколкото без теб.

Върху челюстта му потръпна мускулче.

- Щом е така, настоявам да се омъжиш за мен. - Видял изненадания поглед на Ханани, той вирна още по-високо брадичка. Забравила бе неговия инат. - Не ми е ясно защо, Ханани, но искам да бъда обвързан с теб.

Тя едва не се усмихна, но моментът бе твърде важен.

- Готова съм, макар да нямам никаква представа от брака. Не е ли редно най-напред да се запозная с останалите ти съпруги? Ако не за друго, поне да съм сигурна, че няма да си оскубем косите.

- Не съм се женил.

Ханани се намръщи. Цяла година бе минала от освобождаването на Гуджааре, а всеки Принц си имаше врагове.

- Не е ли малко… хм… безотговорно за един Принц на Залеза да остава без съпруги? Без наследници?

- Аз вече имам син от моя плът и кръв, имам си и жена, която ме обича и ме иска, но и двамата са луди за връзване -бягат в пустинята, щом поискам да ги прилаская. Да бях някой по-малко самоуверен, можех сериозно да се обезпокоя.

Ханани наведе глава, за да скрие усмивката си. Ванахомен най-после се поотпусна. Докосна ръката и, положена върху неговото бедро и прокара длан надолу по глезена и, като дръпна полите. Тя се изчерви, разбрала какво търси - гривната от слонова кост, която все още носеше. Видът и явно го удовлетвори, защото затвори очи и въздъхна облекчено.

- Недей да бягаш пак от мене, Ханани - почти прошепна той.

Тя покри с длан неговата.

- Няма.

- И ще станеш моя първа съпруга?

- Аз… - Предложението я стресна. Забравила бе, че той няма други съпруги. - Първа? Но аз не съм от висша каста. Нямам важни връзки и познанства. Голямото ми според банбарските представи богатство е нищожно в очите на гуджаарейци…

- Не ме интересува.

- Но…

- Жено, не ме интересува. Но ако това те успокоява, простолюдието ще се зарадва на една първа съпруга - жена от народа. Ясно ще им покаже, че не съм забравил кой ми е помогнал да взема властта. Такъв брак би могъл да символизира възстановяване на отношенията между Хетава и Залеза. - Замълча нетърпеливо. - Е, какъв е твоят отговор?

Ханани загуби дар слово. В гърлото и застина буца, но не от мъка, и тя кимна. Принцът изпусна продължителна тежка въздишка и последната следа от напрежение освободи тялото му.

- Тогава ще разпоредя да подготвят сватбата. Ако може по-чевръсто, да не вземеш да се отметнеш. И с много вино, та банбарци да вдигнат всичко на главата си, като ги знам какви са. А може би две сватби - една за града, за да могат да дойдат хората от Хетава, и една тук… - Той млъкна замислен. - След това къде би искала да живееш - в Яна-ян или в Ките-ян?

Ханани бе изненадана от лекотата на този избор. А може би изглеждаше лесен само в сравнение с останалите.

- Там настанявай другите си съпруги. Аз оставам тук като лечител на Банбара.

- Оставаш тук като… - Той я зяпна, неповярвал на ушите си. - Една първа съпруга на Принц не може да си цапа ръцете с труд.

- Една първа съпруга на Принц, която е родена на село и отгледана в Хетава, и която е приятел на Банбара, ще намери естествено удовлетворение в труд за полза на хората и в името на Богинята. Това няма ли също така да зарадва простолюдието?

1 ... 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)