Засенчено слънце [bg]

В замяна на закрилата и подкрепата Ханани лекуваше юси-рите безплатно, така че дори най-бедните можеха да разчитат на нейните услуги. Не след дълго започнаха да я посещават едва ли не всекидневно. Даже Унте дойде веднъж - според собствените му думи да провери как я кара екзотичният трофей на неговото племе, а тя за всеки случай го лиши от болките в коленете, преди да си тръгне.

Янаса най-накрая успя да я прикотка към по-близки отношения с Юсир, въпреки страховете на Ханани, че това може да разклати нейните позиции на неутрален съюзник, а не член на племето. Но не можеше иначе, понеже пустинните нощи бяха дълги и студени, а Ниджири се оказа прав - чуждото присъствие помагаше да позабравиш мъката. И така, тя започна да участва в племенните празненства и ритуали и дори взе едно момиченце - същото, което бе излекувала от треска преди време - за нещо като чирак. Детето не го биваше многомного в сънуването и никога нямаше да овладее друго в магията, освен най-елементарните сънни техники като добавка към основното лечение с билки или нож. При все това, беше и много приятно отново да се заеме с нечие обучение.

По настояване на Янаса Ханани дори опита с един младеж, който на няколко пъти се бе натискал да и носи разни неща. Бе по-млад от нея, свенлив и със заекване много по-лошо от нейното. Не криеше, че я харесва. И тя го хареса, а поканата и да остане за през нощта го прати на седмото небе. Оказа се грешка. Техниката му бе напълно задоволителна - направи го с видим ентусиазъм, но след това у нея не се появи желание за втори път. Което направи разочарованието му още по-болезнено и за двамата. Почти щеше да се хване наново с него, когато проумя, че би било проява на неуважение. Момчето заслужаваше любовница, която наистина го иска.

И когато реши най-сетне да приложи тези разсъждения и към себе си, тя стигна до идеята да изпрати свитък в Гуджааре още по следващия вестоносец. Няколко четиридневия по-късно - почти година, след като го бе напуснала - в Мерик-рен-аферу пристигна Ванахомен.