Засенчено слънце [bg]

Това вече съвсем разбуди Ванахомен.

- Капитулация!

Един от жреците наблизо, старец, потънал в разговор с облечен в черно жрец-воин, се извърна усмихнат към Ванахомен.

- Безусловна при това - каза му той. - Чух, че напуснали Яна-ян доста чевръсто, което, подозирам, е резултат от започналото струпване на огромна разярена тълпа жители пред портите.

Ванахомен погледна изпитателно Езак. Банбарецът, който бе успял да проследи разговора, сви рамене.

- Нямахме възможност да изстреляме и една стрела - обясни той на хакти. - Дадохме жертви главно, когато те заловиха, но общо взето - много по-малко от очакваните. И ранените са вече излекувани. Ако ни беше казал, че става толкова лесно, отдавна да ти бяхме върнали града.

„Нищо лесно няма в тая работа“ - каза си Ванахомен наум. Но Езак, разбира се, не беше гуджаареец - за него си беше лесно.

Обърна се към Бирника:

- Това не бе войната, която виждах в плановете си - каза му. - Подготвен бях за бойни колесници и копия… но сънни демони и магия? - Той поклати глава.

- Богинята ни възлага онзи товар, който сме най-добре подготвени да понесем - каза Бирникът. - Той невинаги е очакваният от нас.

- От тук нататък ти предстоят купища съвсем обикновени тегоби, Принце - намеси се старецът, който приближи пейката и потупа дружески Ванахомен по рамото, макар той да не го бе виждал никога. - Можеш да започнеш с тези. - И повика с ръка две от децата на Хетава. Всяко от тях носеше завит в парче плат предмет. Ако се съди по формата, единият бе нещо като дълъг прът. А другият… Ванахомен затаи дъх от трепетно предчувствие, преди да го е видял. Момчето застана пред него и с помощта на другарчето си разви предмета. Показаха се червени и жълти пластини от слонова кост. Ореола на Залязващото Слънце!

- Прибрахме го в нашите хранилища, когато кисуатците завзеха града - заговори старецът с тих глас, докато Ванахомен поемаше с благоговение Ореола. Вдигна го към светлината, учуден от неговия блясък - много по-силен, отколкото в собствените му спомени. - Ако желаеш, можеш да вземеш единия от тия младежи, да го носи край тебе, докато се прибираш в Яна-ян.

Да премине през града с Ореола зад себе си… Ванахомен преглътна с усилие събралата се в гърлото му топка и кимна мълком към момчето, което грейна в усмивка и мигом се зае да помага на другия при разопаковането на жезъла.

- Много нещо трябва да се свърши, за да влезе отново Гуджааре в правия път - промълви Ванахомен, когато си върна дар слово. - С благодарност бих приел подкрепата на Хетава. Също така на жина и шуна, и на моите съюзници от Банбара.

Обърна поглед към събраните върху пиедестала хора и нервна болка го прободе в сърцето, когато се увери, че всички отправени към него погледи са изпълнени с очакване. Но Ванахомен умееше да успокоява нервите си мигновено.

- Ще имаш, разбира се, подкрепата на Хетава - обеща старецът и Ванахомен най-сетне разбра, че е Супериорът.

- Също и на шуна - обади се Дети-ара, като вдигна сина си на ръце, за да гледа. - Не мога да говоря от името на жина, но…