Есенната република [bg]

— Войска спри! — извика генерал Арбър.

Бригадата спря и Тамас огледа самотната каруца, изоставена в средата на пътя, недалеч от моста. Ръката му се прокрадна към приклада на пистолета му и той забеляза, че мечът на Олем бе наполовина изтеглен.

— Заповеди, сър? — каза телохранителят.

— Чакай. — Тамас огледа околните сгради. Нямаше и следа от засада, не се мяркаха и никакви брудански униформи по прозорците.

Ненадейно на улицата изникнаха дузина празнуващи и наобиколиха каруцата. С известно усилие успяха да я избутат встрани от пътя и една млада жена се покачи отгоре ѝ и развя адранското знаме, позиционирала се като завоевателка.

— Войска напред! — извика Арбър.

Те преминаха над реката и продължиха към Изборния площад, където се бе събрала основната част от тълпата. Балконът на Тамасовия кабинет — вече кабинетът на министър-председателя на Адро — беше окичен с адранско синьо и червено; банери, щамповани с капката на Адморието, се спускаха до средата на сградата.

Тълпата в средата на площада бе разпръсната, шествието зае освободеното място и войската започна да се строява пред Дома на народа. Фелдмаршалът вдигна поглед към балкона, където, изтупан в най-елегантния си костюм, стоеше Рикар Тамблар, а до него, със строг вид, бе застанал Таниел, облечен в униформата си.

Усмивка разчупи каменното изражение на Тамас.

— Сър? — обади се Олем.

— Синът ми. Заместник-председателят на Адро. Какъв странен обрат.

— Не изглежда особено доволен от този факт.

— Не е. Никак даже. Но ще спази обещанието си. — Най-добре да го направи, мислено добави Тамас.

Войниците се бяха строили и площада притихна — повече, отколкото в деня, когато Тамас бе стоял на същия този балкон и бе обявил края на управлението на Мануч. Той изпусна бавно дъха си, замигал от почуда, и осъзна, че бе направил пълен кръг. Дългогодишните му планове най-сетне се бяха осъществили.

— Свърши ли се, Олем? — попита той, доловил емоцията в собствения си глас. — Свърши ли се най-сетне?

Олем не отговори. Рикар бе вдигнал ръце.

— Жители на Адро! Приятели! Братя! Сестри! Смирено заставам днес пред вас като първия министър-председател. — Възгласите продължиха няколко минути, преди Рикар да успее да заговори отново: — Приятели, тиранията на кралете приключи. Очакването и съмненията от последните осем месеца на мъчителна война приключиха. Днес, в последния ден на есента, станахме република. И аз съм горд да бъда тук, пръв сред равни.

— Приятели, нищо от това нямаше да бъде възможно без невероятните усилия на защитника на Адро, фелдмаршал Тамас, и неговите барутни магове и войници. На тях дължите свободата си. Живота си. Любовта си.

Възгласите бяха оглушителни. По бузата на Тамас се търкулна сълза, но той не я избърса. Погледът му бе фиксиран върху Рикар.

— Приятели! Аз…

Сред площада отекна звук, секнал думите на Рикар и причинил раздвижване сред събралата се тълпа.