Вековен дъжд [bg]

— Доста е пострадал, докато пристигне — отбеляза Оже.

— Това е кораб? — попита Флойд.

— Да — каза тя. — Но не бързай да се разочароваш. Съвсем случайно това е билетът ми връщане.

— Изглежда така, все едно някой го е взел за едно кръгче и добре се е позабавлявал.

— Явно нещата са загрубели, щом е понесъл такива поражения. Надявам се да издържи по обратния път.

— Къде ще те отведе? — попита Флойд. — Америка? Русия? Някое място, за което дори не съм чувал?

— Ще ме отведе надалеч от Париж — отговори уклончиво Оже. — Засега това ти е достатъчно, не се главоболи излишно. Ще се върна след по-малко от шейсет часа, а ако не аз — някой друг. Който и да е, ще води със себе си подкрепления — достатъчно помощ, че да те отведе обратно до повърхността, без да станеш на парчета.

— Това обещание ли е?

— Най-доброто, което мога да ти дам. В момента дори не съм сигурна дали това чудо няма да се разлепи, преди да ме закара у дома.

— Има ли друга алтернатива?

— Не. Този кораб е единственият ми изход оттук.

— Да се надяваме, че късметът няма да ти изневери.

Флойд огледа останалата част от помещението. Очите му отскачаха от един непознат предмет на друг. Множеството работни плотове бяха покрити с редове от клавиши за пишеща машина, но групирани плътно един до друг, с далеч повече клавиши, отколкото имаше нужда. Върху повечето бяха отпечатани загадъчни символи — поредици от букви, цифри и детски драскулки. Навсякъде се виждаха ключове и контролни шалтери, каквито досега не беше виждал, изработени от някакъв вид прозрачен, опушен материал. Имаше и плоски, вертикални листове цветно стъкло, разположени над плотовете. Върху тях с ярко, луминесцентно мастило бяха отпечатани текст и илюстрации — основно графики и диаграми. Забелязваха се решетки, премигващи светлини, контакти, стойки, поддържащи издължени предмети, които вероятно влизаха в контактите. Микрофони на гъвкави дълги стволове — тях поне разпознаваше — и бележници, пръснати по плотовете. Той вдигна най-близкия и прелисти страниците от тънка като коприна хартия, изписани с колони и колони от неразбираеми драсканици, които обаче очевидно бяха разположени съгласно някаква предварителна схема, прекъсвани единствено от елегантни каскади от наклонени скоби и типографски символи. Друг бележник съдържаше цели страници от лабиринти, решетъчни диаграми, наподобяващи карти на някакъв безумен метрополис.