Вековен дъжд [bg]

Като изпъшка от усилие, той успя да издърпа ръката си изпод крака на детето. Пръстите му докоснаха за миг ръкохватката на пистолета, протегнаха се отчаяно и успяха да придърпат оръжието малко по-близо. Сетне го уловиха по-сигурно. Насочи пистолета, като придържаше китката си с другата ръка. Детето погледна надолу и в същия миг самодоволното му изражение се замени с изумление.

Флойд натисна спусъка. Пистолетът изщрака в ръцете му. Не последва изстрел.

Усмивката отново плъзна по устните на детето. То сведе дулото на собственото си оръжие към Флойд. Пръстите му се бяха увили около дръжката като бледи змиорки.

Разнесе се още един взрив от остри изпуквания.

Детето се разтърси като кукла, надигнато във въздуха, докато куршумите разкъсваха тялото му. Оже продължи да стреля и не отдели пръста си от спусъка, докато оръжието й не замлъкна. Дулото му грееше нажежено. Останките на детето — нарязани дрехи и плът, смесени в неотличима маса — плеснаха на пода на тунела като пържола на месарски тезгях.

Флойд се изправи със залитане на крака и последва Оже през прохода в стената.

— Флойд, не можеш да влезеш по-навътре.

— Смяташ, че бих си опитал късмета навън ли? Сигурно си мислят, че аз съм стрелял!

— Повярвай ми, дори и така е по-добре да останеш навън и да се опиташ да се разбереш с тях.

— Само че първо ще стрелят и чак тогава ще ме разпитват.

Тя нададе вик от безсилие.

— Ако ме последваш, ще нагазиш в много дълбоки води.

— Мисля да се пробвам.

— Тогава затвори вратата, преди онези мъже да са ни последвали тук.

Той изпълни нареждането.

— Мислиш ли, че ни видяха да влизаме?

— Не зная — отговори тя. Гласът й бе отслабнал. Дишаше хрипливо и накъсано. — Но ще искат да разберат какво е станало с нас. Ще разгледат всичко под лупа в тунела. Със сигурност ще открият вратата.

— В такъв случай се надявам да имаш друг изход оттук.

— Аз също.

Намираха се в далеч по-тесен тунел, по чийто под не се забелязваха релси. Във вътрешността му едва ли би се побрал влак. На самия Флойд се налагаше да стои приведен, но дори по този начин главата му постоянно драскаше грубата повърхност на тавана. Оже го поведе нататък, като само от време на време спираше, за да събере сили.

— Имахме късмет — каза тя. — Децата вече не виждат много добре на тъмно. Зрението им отслабва със старостта.

— На колко години са?