Игрите на Немезида [bg]

— Бъртън, погрижи се това да не доведе до никакви проблеми и я разкарай от шибаната ми луна, преди някой да я е видял.

— Ясно, Криси.

— И не ме наричай така, да те шибам. Аз съм действащ генерален секретар на Обединените нации, не любимата ти стриптийзьорка.

Еймъс разпери ръце.

— Нищо не пречи да си и двете.

Смехът на Авасарала отекна над дока. Охранителният отряд се отдалечи. Товарните механоботи се пренаредиха. Количките продължиха по различните си пътища, забързани като мравки в разритан мравуняк.

— Радвам се, че отърва кожата — каза тя, когато се поуспокои. — Вселената щеше да е доста по-безинтересна без теб.

— Благодаря, подобно. Как върви възстановяването?

— Майката си трака — отвърна тя и поклати глава. — Продължаваме да губим хиляди хора всеки ден. Може би десетки хиляди. Храната долу свършва и дори да имах достатъчно ориз да нахраня всички, инфраструктурата е така прецакана, че няма как да го разпределя. Да не говорим, че по всяко време може да падне още някоя шибана скала.

— Дъщеря ти добре ли е?

— Ашанти и семейството са живи и здрави. Вече са на Луната. Благодаря, че попита.

— Ами твоят човек? Арджун?

Авасарала се усмихна, но усмивката не стигна до очите ѝ.

— Оставам оптимистично настроена — каза тя. — „Росинант“ е на път за насам. Така че ще можеш да пътуваш на кораб, който не кара пишката ти да изглежда толкова малка като това кичозно лайно.

— Радвам се да го чуя. Така или иначе този не е в мой стил.

Авасарала се извърна и тръгна бързо през тълпата.

Личеше си, че ниската гравитация не е естествена за нея. Еймъс предположи, че не е прекарвала много време извън гравитационния кладенец. На космоса трябваше да му свикнеш. Той се протегна и се залюля на пръсти, чакайки и последният охранител да се скрие от поглед. Нямаше голяма вероятност да продължат да настояват, след като са ги пернали през пръстите, но пак се чувстваше по-добре да ги види как си отиват.

Докато чакаше, двама поясни в униформи на доковете Олдрин минаха забързано покрай него с наведени глави, държейки се плътно един до друг. В близко време Луната щеше да е доста гадно място за поясните, помисли си Еймъс. Но и преди това едва ли е била чак толкова хубаво. Той тръгна обратно към „Жанг Гуо“ и при приближаването му шлюзът се отвори, сякаш приветстваше завръщането му.

Вътрешността на кораба бе адски грозна. Нечупливото покритие на коридорите бе тъмночервено, с мъхнатата повърхност на фалшиво кадифе и осеяно със златни лилии в странна неповтаряща се шарка. Люковете бяха емайлирани в тъмносиньо и златно. Свръхголемите противоускорителни кресла бяха навсякъде — в ъглите на стаите, в ниши в стените. Въздушните рециклатори добавяха миризма на тамян от сандалово дърво, без дима. Като цяло, корабът бе въплъщение на стереотипа за бардак, създаден от дизайнер, който никога не е влизал в истински. Стаята на охраната бе претупана, зле проектирана и почти незапасена, но хората на Ерих бяха разпределени из нея толкова добре, колкото е възможно. Даже Мъжкараната, още омотана в стегнати превръзки, държеше заредена пушка, насочена по протежение на коридора.