Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Чу скърцане на чакъл и разбра, че близнаците атакуват. „От тия двамата ще се получат обходници.“ Завъртя се рязко, блокира удара на Арон с ръба на щита си и посрещна удара на Емрик с меча.
— Това не са копия — извика им. — Влез повече.
Мина в атака, за да им покаже как се прави. Емрик първо. Засече към главата и раменете му, дясно, ляво и пак дясно. Момчето надигна щита си и опита тромава контраатака. Джон натресе щита си в щита на Емрик и го свали с удар долу в крака… не достатъчно бързо, защото Арон му връхлетя с мощно посичане отзад по бедрото, което го смъкна на коляно. „Това ще остави синина.“ Следващия удар отби с щита си, след което скочи отново на крака и подкара Арон през двора. „Бърз е — прецени Джон, докато дългите мечове се целунаха веднъж, дваж, триж, — но трябва да стане по-силен.“ Видя облекчението в очите на Арон и разбра, че Емрик е зад него. Изви се бързо встрани и го перна отзад в раменете, което го отпрати към брат му, и двамата рухнаха на земята. През това време Джейс се беше вдигнал на крака, но Джон го свали отново.
— Мразя, когато мъртви се вдигнат. Ще изпиташ същото, когато срещнеш немрящ. — Отдръпна се и отпусна меча.
— Голямата врана може да клъвне малките врани — избоботи глас зад него. — Но стиска ли ѝ да се бие с мъж?
Дрънчащата ризница се беше подпрял на една стена. Груба четина покриваше хлътналите му бузи, рехавата му кафява коса се вееше над малките му жълти очи.
— Превъзнасяш се — каза му Джон.
— Да, но бих те премазал.
— Станис изгори не когото трябваше.
— Не. — Дивакът се ухили. Устата му бе пълна с изпочупени кафяви зъби. — Изгори когото трябваше да изгори, та цял свят да го види. Всички правим каквото трябва да правим, Сняг. Дори кралете.
— Емет, намери му някаква броня. Искам го в стомана, не в стари кокали.
Облечен в ризница и броня, Властелинът на костите стана сякаш по-изправен. Изглеждаше и по-висок, раменете му още по-широки. „От бронята е, не от човека — каза си Джон. — Дори Сам може да изглежда почти внушително, облечен от глава до пети в стоманата на Донал Ноя.“ Дивакът махна пренебрежително към щита, който му предложи Коня, и поиска двуръчен меч.
— На това му се вика сладък звук — изръмжа, след като посече във въздуха. — Хайде плесни с криле насам, Сняг. Мисля да ти оскубя перушината.
Джон връхлетя стремглаво.
Дрънчащата ризница отстъпи назад и посрещна атаката му с двуръчно посичане. Ако Джон не беше вдигнал щита си, щеше да му разбие гръдната броня и да му натроши половината ребра. Силата на удара го накара да се олюлее и разтърси ръката му чак до рамото. „Удря по-силно, отколкото очаквах.“ Бързината му се оказа нова неприятна изненада. Властелинът на костите нанасяше толкова удари, колкото поемаше. По принцип двуръчният меч би трябвало да е доста по-тромав от меча на Джон, но дивакът го размахваше със светкавична бързина.
Поверениците на Емет Железния завикаха окуражително за командира си в началото, но неумолимата бързина на атаката на Дрънчащата ризница бързо ги накара да замълчат. „Не може да задържи това дълго“, каза си Джон, докато спираше поредния удар. Изпъшка при сблъсъка. Макар и затъпен, големият меч пропука щита му от борово дърво и огъна железния обков. „Скоро ще се умори. Трябва.“ Джон посече към лицето на дивака и Дрънчащата ризница дръпна глава назад. Замахна към прасеца на Дрънчащата ризница, но той ловко прескочи острието. Големият меч се стовари върху рамото на Джон толкова силно, че огъна предпазителя. Джон отстъпи. Властелинът на костите тръгна след него с доволен кикот. „Той няма щит — напомни си Джон, — а този чудовищен меч е твърде тежък за париране. Би трябвало да нанасям два удара за всеки един негов.“
Но някак си не можеше, а и ударите, които нанасяше, нямаха ефект. Дивакът сякаш винаги успяваше да се отдръпне или да се плъзне настрани, тъй че дългият меч на Джон едва забърсваше покрай рамото или ръката му. Скоро усети, че отстъпва повече терен, докато се мъчеше да избегне съкрушителните посичания — и половината пъти не успяваше. Щитът му беше нацепен на трески и той го изтръска от ръката си. Пот се стичаше по лицето му и щипеше очите му под шлема. „Твърде силен е, и много бърз. И с този грамаден меч има тегло и обхват.“ Боят щеше да е по-различен, ако беше въоръжен с Дълъг нокът, но…
Шансът му се появи при следващия заден замах на Дрънчащата ризница. Джон се хвърли напред, блъсна го и двамата паднаха заедно, с оплетени крака. Стомана издрънча в стомана. Двамата изтърваха мечовете и се затъркаляха по твърдата земя. Дивакът заби коляно между краката му. Джон замахна с метален юмрук. Дрънчащата ризница по някакъв начин се озова отгоре, стиснал главата му с две ръце. Блъсна я силно в земята, след което вдигна забралото му.