Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Лицето на Джора Мормон беше потъмняло от гняв, но той все пак отговори:
— За да ѝ служа. Да я защитя. Да умра за нея, ако потрябва.
Това разсмя вдовицата.
— Искате да я спасите, това ли е? От повече врагове, отколкото мога да назова, с неизброими мечове… в това ли искате да накарате да повярва бедната вдовица? Че сте един истински галантен вестероски рицар, прекосил половината свят, за да се притече на помощ на тази… добре, не е девица, макар че може все още да е красива. — Засмя се отново. — Мислиш ли, че джуджето ще я задоволи? В кръвта му ли ще се окъпе, или ще се задоволи да му отсече главата?
Сир Джора се поколеба.
— Джуджето е…
— … знам кой е джуджето и какво е. — Черните ѝ очи се обърнаха към Тирион, твърди като камък. — Родоубиец, кралеубиец, убиец, предател. Ланистър. — Последното го изрече като проклятие. — А ти какво смяташ да предложиш на драконовата кралица, дребосък?
„Омразата си“, искаше да отвърне Тирион. Вместо това разпери ръце, колкото му позволиха букаите.
— Каквото тя поиска да получи от мен. Мъдър съвет, остър ум, малко премятане. Кура ми, ако го пожелае. Езика ми, ако не. Ще водя армиите ѝ или ще търкам краката ѝ, ако пожелае. А единствената награда, за която моля, е да ми се позволи да изнасиля и да убия сестра си.
Това върна усмивката на лицето на старата жена.
— Този поне е честен — заяви тя. — Но вие, сир… Познавала съм дузина вестероски рицари и хиляда авантюристи от същото тесто, но нито един толкова чист, колкото искате да се обрисувате. Мъжете са зверове, егоистични и жестоки. Колкото и нежни да са думите, винаги има по-тъмни мотиви отдолу. Не ви вярвам, сир. — Махна небрежно с ветрилото, все едно ги отпъждаше като досадни мухи, бръмнали покрай главата ѝ. — Щом искате да стигнете до Мийрийн, плувайте. Нямам помощ за вас.
Седемте ада изригнаха наведнъж.
Сир Джора понечи да стане, вдовицата плесна ветрилото и го затвори, човекът ѝ с белезите се плъзна от сенките… а зад тях изпищя момиче. Тирион се обърна тъкмо навреме и видя втурналото се към него джудже. „Тя е момиче — осъзна той мигновено, — момиче, облечено в дрехи на мъж. И иска да ме изкорми.“
За миг сир Джора, вдовицата и мъжът с белезите замръзнаха. От близките маси гледаха зяпачи, отпиваха ейл и вино, но никой не скочи да се намеси. Тирион трябваше да задвижи двете си ръце едновременно, но веригите му позволиха само да стигне до каната на масата. Докопа я в шепите си, завъртя се, лисна съдържанието в лицето на връхлитащото момиче, след което се хвърли настрани, за да избегне ножа. Каната се пръсна, а подът се надигна и го цапардоса по главата. Момичето отново скочи към него. Тирион се превъртя на хълбок, а тя заби острието на ножа в подовите дъски, изтръгна го и го вдигна отново…
… и изведнъж сякаш излетя от пода, краката ѝ ритаха дивашки, докато се мъчеше да се отскубне от хватката на сир Джора.
— Не! — проплака тя на Общата реч на Вестерос. — Пусни ме! — Тирион чу как се разпра туниката ѝ, докато се мъчеше да се освободи.
Мормон я държеше за яката с една ръка. С другата изтръгна камата от юмрука ѝ.
— Стига.
В този момент собственикът се появи с тояга в ръка. Като видя счупената кана, избълва гневна ругатня и попита какво става.
— Бой на джуджета — изкиска се тирошецът с моравата брада.
Тирион примига към мокрото момиче, което се извиваше във въздуха.
— Защо? — попита я с недоумение. — Какво съм ти направил?
— Те го убиха. — Спря да се бори и увисна вяло в хватката на Мормон, очите ѝ бяха пълни със сълзи. — Брат ми. Хванаха го и го убиха.
— Кой го уби? — попита Мормон.
— Моряци. Моряци от Седемте кралства. Бяха петима, пияни. Видяха ни да играем на турнир на площада и ни проследиха. Като разбраха, че съм момиче, ме пуснаха, но хванаха брат ми и го убиха. Отрязаха му главата!
Тирион изведнъж се сети къде я е виждал и се стъписа. „Видяха ни да играем на турнир на площада.“
— Ти ли яздеше прасето? — попита я. — Или кучето?
— Кучето — изхлипа тя. — Опо винаги яздеше прасето.
„Джуджетата от сватбата на Джофри.“ С тяхното представление бе започнала цялата беля онази нощ. „Колко странно, че я срещам отново на половин свят оттам.“ Макар че навярно изобщо не беше странно. „Ако са имали половината ум на прасето си, са избягали от Кралски чертог в нощта, когато умря Джоф, преди Церсей да им е приписала част от вината за смъртта на сина ѝ.“
— Пуснете я, сир — каза на сир Джора Мормон. — Нищо лошо няма да ни направи.
Сир Джора смъкна дребосъчето на пода.
— Съжалявам за брат ти… Но ние нямаме нищо общо с убийството му.