Ужас [bg]

Гудсър беше сънувал, че всички те умират — и пищят преди смъртта си.

Ала тези писъци бяха реални. Изглежда, се разнасяха някъде отдолу.

Хенри Лойд, помощникът на Гудсър, дотича в лазарета с подаваща се под пуловерите риза. Стискаше в ръката си фенер и Гудсър видя, че е без обувки. Явно беше дотичал веднага след като е скочил от хамака си.

— Какво става? — попита шепнешком Гудсър.

Долитащите изотдолу викове не бяха разбудили болните.

— Капитанът иска да отидете при главния трап — каза Лойд. Той не се опита да понижи гласа си. Звучеше пискливо и ужасено.

— Шшшт — каза Гудсър. — Какво се е случило, Хенри?

— Чудовището е вътре, докторе! — извика Лойд, тракайки със зъби. — Там долу е. Убива хора!

— Наблюдавайте болните — нареди Гудсър. — Извикайте ме, ако някой от тях се събуди или се почувства по-зле. И отидете да си сложите ботуши и връхна дреха.

Гудсър тръгна по коридора към трапа, промъквайки се през тълпата от младши офицери и подофицери, които изскачаха от каютите си, намъквайки дрехите си в движение. Капитан Фицджеймс, стиснал в ръката си пистолет, стоеше заедно с Левеконт до отворения люк към долните палуби.

— Докторе, там долу има ранени. Ще дойдете с нас, когато се спуснем да ги вземем. Ще имате нужда от връхните си дрехи.

Гудсър кимна безмълвно.

Първи помощник-капитан Девьо се спусна по трапа от горната палуба. На Гудсър за миг му секна дъхът, когато го лъхна вълна студен въздух. През последната седмица бяха бушували снежни бури и температурите бяха извънредно ниски, понякога достигайки минус сто градуса59. Лекарят не беше успял да прекарва част от времето на „Ужас“ — по време на виелиците бяха прекъснати всякакви комуникации между двата кораба.

Девьо изтупа снега от шинела си.

— Тримата вахтени не са видели нищо, капитане. Казах им да останат на постовете си в пълна бойна готовност.

Фицджеймс кимна.

— Нуждаем се от оръжия, Чарлс.

— И трите пушки, които сме взели от оръжейната тази вечер, са във вахтените горе — каза Девьо.

От мрака отдолу се разнесе нов писък. Гудсър не можеше да разбере дали той е дошъл откъм третата палуба или още по-отдолу, от трюма. Изглежда, долу бяха отворени и двата люка.

— Лейтенант Левеконт — изръмжа Фицджеймс, — вземете трима души, спуснете се в алкохолния склад през люка в офицерската столова и донесете колкото можете мускети и пушки, а също така торби с патрони и барут. Искам всеки човек на жилищната палуба да бъде въоръжен.

— Слушам, сър. — Левеконт даде знак на трима моряци, които заедно с него започнаха да си пробиват път през мрачния коридор към кърмата.

— Чарлс — обърна се Фицджеймс към първи помощник-капитан Девьо, — запалете фенерите. Спускаме се долу. Колинс, идвате с нас. Господин Дън, господин Браун — вие също.

— Да, сър — отговориха в хор калафатникът и неговият помощник.

Хенри Колинс, вторият лоцман, попита:

— Без оръжия ли, капитане? Искате да се спуснем долу без оръжия?

— Вземете ножовете си — каза Фицджеймс. — Аз имам ето това. — Той вдигна еднозарядния си пистолет. — Вървете зад мен. Лейтенант Левеконт скоро ще ни последва с въоръжен отряд и ще донесе допълнителни оръжия. Докторе, вие също се дръжте близо до мен.