Ужас [bg]

— Това ми е много добре известно, господин Бриджънс — отвърна хладно Крозиър. — Познавам много добре сър Джон и племенника му сър Джеймс.

След петте години, прекарани в ледовете на Антарктида с Джеймс Кларк Рос, помисли си Крозиър, тези думи дори омаловажават степента на познанството им.

— Да, сър — кимна Бриджънс, но очевидно не се смути. — В такъв случай съм сигурен, че познавате всички подробности от експедицията им, капитан Крозиър. Те прекараха четири зими в леда. През първата зима сър Джон пусна котва в залива, който нарече Феликс Харбър, край източното крайбрежие на Бутия… почти право на изток от сегашната ни позиция.

— Вие участвали ли сте в тази експедиция, господин Бриджънс? — попита Крозиър с желанието да накара възрастния мъж да приключи по-бързо.

— Нямах тази чест, капитане. Но прочетох тези два дебели тома, написани от сър Джон с подробности от експедицията. Чудех се дали сте намерили време да го направите и вие.

Крозиър почувства как в него кипва ирландският му гняв. Нетактичността на стария стюард започваше да граничи с наглост.

— Преглеждал съм книгите, разбира се — рече хладно той. — Нямах време да ги прочета внимателно. Това има ли отношение към нашата работа, господин Бриджънс?

Всеки друг офицер, младши офицер, подофицер, моряк или морски пехотинец под командването на Крозиър вече щеше да е разбрал намека и покланяйки се, щеше да отстъпва към вратата на каюткомпанията, но Бриджънс като че ли не забелязваше раздразнението на командира на експедицията.

— Да, капитане — отвърна възрастният мъж. — Работата е там, че Джон Рос…

— Сър Джон — прекъсна го Крозиър.

— Разбира се. Сър Джон Рос е имал почти същия проблем като нас, капитане.

— Глупости. „Виктъри“ е заседнала в ледовете край източното крайбрежие на Бутия, Бриджънс, точно там, където искаме да се доберем с шейни, ако имаме време и необходимите средства. На стотици мили източно оттук.

— Да, сър, но на същата ширина, макар че благодарение на полуостров Бутия „Виктъри“ не се е сблъскал с този проклет паков лед, който непрекъснато се спуска откъм северозапад. Но те са прекарали там три зими, капитане. Джеймс Рос е изминал повече от шестстотин мили с шейни на запад — през Бутия и замръзналото море до Земята на Крал Уилям, която се намира само на двайсет и пет мили югоизточно от нас, капитане. Той е дал на носа името Виктъри Пойнт… същия нос с каменна пирамида, до който пътува клетият лейтенант Гор миналото лято преди нещастието, което се случи с него.

— И според вас аз не знам, че сър Джеймс е открил Земята на Крал Уилям и е дал името на Виктъри Пойнт? — попита Крозиър с напрегнат от раздразнение глас. — По време на тази експедиция той откри освен това и проклетия северен магнитен полюс, Бриджънс. Сър Джеймс е… беше… най-забележителният пътешественик с шейни на дълги разстояния.

— Да, сър — каза Бриджънс. При вида на леката му усмивка на Крозиър му се прииска да го удари. Капитанът знаеше още преди да отплават, че този възрастен мъж е известен содомит, поне на брега. След опита на помощник-калафатника да вдигне бунт, капитан Крозиър не можеше да понася содомитите. — Искам да кажа, капитан Крозиър, че след прекарани три години сред ледовете, когато хората му са били болни от скорбут толкова тежко, колкото и нашите ще бъдат през лятото, сър Джон решил, че никога няма да се измъкнат от ледовете и потопил „Виктъри“ на дълбочина десет клафтера край източното крайбрежие на Бутия, право на изток от нашата посока, и екипажът се отправил на север, към Фюри Бийч, където капитан Пари оставил продоволствени запаси и лодки.