Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
Преди или след това чу звук на течаща вода. Опита се да намери източника, но го изгуби в пустотата.
Може би всичко ставаше само в главата му. Нямаше как да определи, нямаше как да направи разлика между реалност и въображение. Сякаш сънуваше най-ужасния си кошмар, в който дори най-невероятните сценарии изглеждаха приемливи. Разликата бе, че човек се будеше след кошмарите.
Замисли се за семейството си — Зейнаб, Бата, Юсуф. Как щяха да се справят без него? Така и нямаше да научат как или защо са го изгубили. „Моля те, Господи, само не позволявай да си помислят, че съм избягал и съм ги изоставил!“ Мислеше и за Самюел Пинскър, за Бен Рои, за Иман ел Бадри, за Дигби Гърлинг, за семейство Атия и за всички останали от историята, достигнала кулминацията си със смъртта му на това място.
Но най-много мислеше за сина си Али. За любимото си момче. Само и безпомощно, размахващо ръце в черните дълбини на Нил.
Също като него сега. Странно как се повтарят нещата.
Продължи да се тътри напред, изтощен, жаден, викащ за помощ, молещ се Бог, или който и да било, да го спаси. Докато накрая гласът му не замлъкна и тишината погълна всичко.
40.
Йерусалим
— Лягам си.
— Добре.
— Идваш ли?
— Ще остана още малко.
Йоел Регев се надигна от дивана, прекоси стаята и се наведе над рамото на Дов Зиски. Бюрото му беше покрито с листа и снимки; на екрана на компютъра имаше страница със звездата, меча и маслинената клонка на ИОС. Заглавието гласеше: „Наборници 1972“.
— Изглежда вълнуващо.
Зиски изсумтя.
— Пак ли е по случая с катедралата?
— Винаги е по случая с катедралата.
— Стигнахте ли донякъде?
— Може би.
Регев се задържа още малко. Накрая стисна рамото на Зиски, обърна се и излезе от стаята.
— Не прекалявай с работата — обади се той от коридора.
Зиски не отговори. Беше се навел напред и се взираше в екрана. На него имаше имена и дати на раждане, изброени в четири колони. Вдигна ръка и прокара пръст по всяка колона. Спря по средата на четвъртата. Намръщи се, порови в хартиите на бюрото, извади снимка — група жени в униформи на ИОС с широкополи шапки. Обърна я и прочете на глас посвещението на гърба.
„На скъпата Ривка — всичко добро!