Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Винаги звучеше добре, но да ти призная ли нещо? При мен така и не се получи.
Бавно, сковано Шай му обърна гръб. Подкара коня си след фургона, към Маджуд и работниците му, към Суийт и Плачеща скала, без да откъсва очи от белия път, но гледайки през него, с език върху пролуката между предните си зъби и студения въздух в гърдите си при всяко вдишване. Студ и празнота. Мислеше за това, което Лам й каза. За това, което тя каза на Савиан. За огромното разстояние, което бяха прекосили през последните няколко месеца, и за опасностите, пред които се бяха изправили по пътя, и не знаеше какво да прави. Така е било писано.
Само дето всеки път, когато някой кажеше на Шай Саут, че нещо трябва да стане така, първото, което й идваше наум, беше как да го направи иначе.
Едно от колелата удари бабуна, фургонът подскочи и Пит се стресна в съня си. Надигна се и се огледа.
- Къде е Лам? - попита.
Ръцете на Шай отпуснаха юздите, конят й постепенно забави крачка и накрая спря.
Маджуд я погледна през рамо:
- Лам каза да не спираме!
-И ти правиш каквото ти каже? Да не ти е баща?
- Не, предполагам - отвърна търговецът и дръпна рязко юздите.
- Но е мой - промърмори Шай. Ето, каза го. Може би не беше бандата, който искаше. Но беше единственият, който имаше. Единственият, който имаха тримата. И бездруго вече имаше достатъчно съжаления, с които да живее.
- Трябва да се върна - каза Шай.
- Лудост! - викна Суийт и извърна коня си към нея. - Пълна лудост!
- Така е. И ти идваш с мен.
Той замълча.
- Знаеш, че там има повече от сто наемници, нали? До един убийци?
- Даб Суийт от историите не би се изплашил от няколко наемници.
- Не знам дали си забелязала, но Даб Суийт от историите, които си слушала, не е точно като този, който е облякъл палтото ми.
- Чух, че си бил такъв обаче. - Шай подкара коня си и спря до него.
- Чух, че си бил голяма работа.
- Истина е - кимна бавно Плачеща скала.
Суийт погледна начумерено стария дух, после Шай, сведе поглед към земята, почеса се по бялата брада и постепенно увеси рамене и се прегърби на седлото.
- Бях. Още си млада, имаш мечти. Не знаеш какво е. Един ден си нещо, нещо голямо и обещаващо, нищо не може да ти се опре. Толкова голям, че целият свят е прекалено малък да те побере. После, преди да си осъзнал как и кога е станало, си стар и осъзнаваш, че всичко онова, дето си искал да направиш, никога няма да стане. Всички врати, за които преди си бил прекалено голям, сега са затворени. Само една стои отворена и тя води към нищото. - Той свали шапка и зарови нокти в бялата си коса.
- Губиш хладнокръвие. А веднъж изгубиш ли го, къде го търсиш отново? Изплаших се, Шай Саут. А веднъж изплаши ли се човек, няма връщане назад, просто няма...
Шай го сграбчи за яката на коженото палто и го придърпа към себе си.
- Аз няма да се откажа така лесно, чуваш ли ме? Аз, мамка му, няма да слушам повече подобни глупости! Сега ми е нужно копелето, което уби с голи ръце онази мечка при устието на Сокуая, и не ме интересува дали наистина е станало, или не. Чуваш ли какво ти казвам, дърто говно такова?
Той примига насреща й:
- Чувам.
- Е? Идваш ли да си върнеш на Коска, или само се заканваше?
Плачеща скала също приближи:
- Направи го за Лийф - каза - и за останалите погребани в равнината.
Суийт се загледа в съсухреното й лице и в погледа му имаше нещо, което Шай не беше виждала преди. Отнесе се нанякъде, - после устните му се разтегнаха в усмивка:
- Как така след всички тези години си все толкова хубава?
Плачеща скала сви рамене, все едно чуваше неоспорим факт, и захапа лулата.
Суийт се изправи и избута ръката на Шай. Оправи палтото си. Наведе се от седлото и се изплю на земята. Вдигна присвити към Бийкън очи и стисна зъби.
- Ако ме убият, ще се върна като призрак и ще преследвам кльоща-вия ти задник, докато си жива.
- Ако те убият, това няма да продължи дълго. - Шай слезе от седлото, отиде сковано до фургона и застана до брат си и сестра си. - Имам да свърша нещо - каза им и постави нежно ръка върху одеялото. - Вие вървете с Маджуд. Той пада малко циция, но иначе е свестен.
- Къде отиваш? - попита Пит.
- Забравих нещо там.
- Ще се бавиш ли?
- Няма - намери сили да се усмихне Шай. - Съжалявам, Роу. Съжалявам за всичко.
- Аз също - отвърна Роу. Това поне беше нещо. Друго, така или иначе, не получи от нея.
Докосна с върха на пръстите си бузата на Пит. Съвсем леко:
- Ще се видим отново в Крийз. Ще съм се върнала, преди да сте разбрали, че ме няма.