Разгромът

„Не всички, надявам се!“, дръзна да си помисли Шигеко, докато се разделяха.

Искаше й се незабавно да отиде при баща си, но се сдържа. След като се изми и похапна, я уведомиха, че той вече спи. За нея бе опъната отделна шатра и тя дълго седя съвсем сама в нея, опитвайки се да успокои мислите си и отново да запали в себе си спокойния и ярък пламък на Пътя на хоо. Но всичките й усилия бяха възпрепятствани от проблясващи в съзнанието й картини — бойните викове, мириса на кръвта, свистенето на стрели… и от лицето и гласа на Хироши.

Спа леко и се събуди от трясък на гръмотевица и плющящ дъжд. Чу как лагерът около нея изригна в действие, скочи на крака и облече бързо дрехите за езда, които бе носила предишния ден. Всичко подгизваше за миг, а пръстите й ставаха все по-хлъзгави.

— Господарке Маруяма! — прозвуча отвън силен женски глас и Маи влезе в шатрата с гърне за нея. После го отнесе и се върна с чай и студен ориз. Докато Шигеко се хранеше бързо, Маи изчезна за пореден път. Когато се появи отново, носеше в ръце шлем и малка броня от кожа и метал. — Баща ви изпрати това за вас. Трябва да се приготвите веднага — и себе си, и коня, и да отидете при него. Ето, сега ще ви помогна.

Шигеко усети непознатата тежест на бронята. Косите й се оплетоха във връзките.

— Стегни ги в опашка, моля те — обърна се тя към Маи.

После взе меча си и го окачи на пояса. Маи сложи шлема на главата й и завърза вървите му.

Дъждът плющеше, но небето изсветляваше. Беше на зазоряване. Тя отиде бързо до коловете, където бяха завързани конете, през водата, наподобяваща сив стоманен воал. Такео вече бе в пълно бойно снаряжение, с Джато отстрани, очаквайки Хироши и конярите да приключат с оседлаването на конете.

— Шигеко — каза й той, без да се усмихва, — Хироши ме помоли да те отпратя, но истината е, че не мога да се лиша от нито един свой човек тук… дори и от жена. Твърде мокро е, за да използваме пушки и Сага го знае. Убеден съм, че няма да изчака да спре дъждът, за да атакува. Имам нужда и от теб, и от Гемба, защото сте стрелци.

— Радвам се — рече тя. — Не искам да те оставям, а да се бия редом с теб.

— Остани с Гемба — рече той. — Ако поражението стане неизбежно, той ще те отведе на безопасно място.

— Преди това аз лично ще сложа край на живота си — отвърна тя рязко.

— Не, дъще, ти трябва да живееш. Ако загубим, трябва да се омъжиш за Сага и като негова съпруга да запазиш страната и народа ни.

— А ако победим?

— Тогава можеш да се омъжиш за когото решиш — той хвърли поглед към Хироши, а около очите му се образуваха тънки бръчици.