Духът на демона

Сред петте раси на Корона обаче считам хората за най-загадъчни. Някои от най-достойните на този свят — като брат Авелин — са били хора, както са обаче и някои от най-злите тирани. Като цяло моята раса е добра, ала не така предвидима и дисциплинирана като Туел’алфарите! Все пак, като темперамент ние сме много по-близки до елфите, отколкото до другите три раси.

Ала тези оттенъци на сивото…

Може би сбърканата преценка за злото не личи никъде така, както в редиците на Абеликанската църква, приета за морален водач на по-голямата част от човечеството. Може би това е тъй, защото те се радват на огромно доверие, служат като най-чисти от човешките души. Една тяхна грешна преценка води до катастрофа, както доказа Авелин. За тях той бе еретик, макар че в действителност се съмнявам някога да е имало по-богобоязлив, щедър, добър и готов за саможертва човек.

Може би върховният абат, който изпрати братята Правда подир Авелин, може да оправдае действията си, поне към себе си — казвайки, че са били за висшето благо. Все пак отец е бил убит при бягството на Авелин и законово Авелин нямаше право да взема тези камъни.

Ала върховният абат бърка, според мен, тъй като макар Авелин технически да бе обявен за крадец, от морална гледна точка тези камъни принадлежаха нему. Гледайки го как работи с тях, дори преди трагичната си саможертва в битката с демона дактил, нямах съмнение за това.

Ала способността на хората да оправдават своите действия, опасявам се, никога няма да спре да ме изумява.