Духът на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Demon Wars Saga #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-382-9
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Духът на демона». Краткое содержание книги:
Нова заплаха сега надвисва над Корона, тъй като силата на демона дактил не е напълно унищожена от героичната саможертва на светия монах Авелин Десбрис. Вместо това мракът е проникнал в най-святото място, а някога уважаван висш духовник се обръща срещу силите на доброто.
Може би този път злото няма да може да бъде спряно…
— Мисля, че порасна прекалено много последните седмици — искрено отвърна елфът. — Не ти казах, защото не бях сигурен какво би искал за теб Нощната птица — и не се съмнявай, че той е предводителят на групата. Ако смятахме да те оставим в Палмарис, на безопасно място с Томас и Белстър, ако смятахме, че ролята ти в тази битка е приключила, тогава за какво ти беше да знаеш, че си убил този човек?
— Не е ли истината обективна? — попита Роджър. — Или играеш ролята на Господ, елфе?
— Ако истината не е полезна, тя може да почака — отговори Джуравиел, — но понеже ти сам определяш пътя си, трябваше да я научиш сега. Пътят ни ще е мрачен, млади ми приятелю. Не се съмнявам, че ще срещнем други братя Правда.
— И всяко следващо убийство е по-лесно? — попита саркастично Роджър.
— Моли се да не е така — сопна се Джуравиел и погледна Роджър, без да мига.
Това накара младежа да се осъзнае.
— Нощната птица сметна, че емоционално си достатъчно силен, за да приемеш истината — добави елфът. — Приеми го като комплимент.
Джуравиел понечи да си тръгне.
— Не знам дали не сбърка — призна внезапно Роджър.
Елфът се извърна и видя младежа привел глава, а раменете му се тресяха от хлипове. Застана зад него и постави внимателно ръка на гърба му.
— Другият монах бе едва вторият човек, когото Нощната птица е убивал — каза той. — Този път не плака, тъй като проля всичките си сълзи за предишния, първия брат Правда.
Идеята, че могъщият пазител също е бил така разтърсен, стресна Роджър. Той избърса очите си и погледна напред, после към Джуравиел и кимна мрачно.
След това отново бе на път, твърде изнервен, за да стои и да чака края на нощта. Трябваше да се движи бавно, тъй като раненият Сив камък носеше и двата трупа, но бе решен да говори с барон Билдебург преди обяд.
Част четвърта
По пътя на сенките
След срещите си с монаси от Абеликанския орден научих повече за Църквата, на която Авелин служеше — Църквата на моите родители и на всеки човек, който познавам — и започнах да осъзнавам колко коварна може да е природата на злото: Не бях мислил за това преди, но дали злият човек е по природа такъв? Осъзнава ли той, че действията му са зли? Или пък гледната му точка е така изкривена, че си вярва, че е прав? В тези времена, когато дактилът се пробуди и светът позна хаоса, мнозина, както изглежда, започнаха да търсят самата есенция на злото. Кой съм аз или който и да е друг, че да съди кой човек може да бъде считан за зъл и кой за добър? Когато попитам дали злият човек е поначало зъл, предполагам абсолютна разлика, която много хора отказват да направят. Тяхната гледна точка е относителната и макар аз да признавам, че моралните последици от много действия зависят от определени ситуации, като цяло моралът е абсолютен.
Защото вътре в тази истина виждам друга, по-голяма. Знам, че има абсолютна разлика между доброто и злото, независеща от личната перспектива и преценка. За Туел’алфарите общото благо е следната оценка — най-важно е добруването на елфите, но не за сметка на останалите. Макар че елфите не желаят да осъществяват контакт с хората, векове наред те са обучавали пазители, без да търсят някаква полза за Андур’Блау Иннинес, тъй като това място е отвъд влиянието на пазителите, а за доброто на света като цяло. Елфите не са агресивни, никога. Те се бият, когато това се налага, защитавайки хората срещу завоеватели. Ако гоблините не бяха дошли в Дъндалис, елфите никога нямаше да ги преследват, защото макар да не понасят нито тяхната раса, нито тези на паурите и великаните и да считат и трите за проклятие за света, елфите допускат правото им на живот.
Да отидат в планините и да ги нападнат според елфите би ги принизило до това ниво, което те презират най-много.
Обратно, паурите и гоблините са доказали, че самите те са войнолюбиви и зли същества. Те нападат винаги когато имат предимство и не е изненада, че демонът дактил е избрал тези раси за свои слуги. Аз лично имам по-различно виждане за великаните и не знам дали те са по природа зли, или просто гледат на света по различен начин. Великанът може да гледа на човека, както котката на мишката, като на храна. Ала все пак аз нямам угризения на съвестта, когато убивам великани, точно както нямам и след като съм отнел живота на паури или гоблини.
Не изпитвам никакви угризения.