Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
Тя се отдръпна. Емант я доближи присвит.
Странно, чувстваше волята му в себе си като при свързване. „Как ще се свърже с мен, ако аз не поискам?“
„Ела при мен — зовеше я той чрез връзката. — Сега не можеш да ми се противиш. Ела при мен. Е, обичаш ли ме? Ще ме обичаш. Ще те заставя, да знаеш“.
Тя се разкикоти неудържимо, смехът проряза безумието й и разкъса мижавата връзка.
— Да те обичам ли? — викна Каран. — По-скоро ще обичам личинките в уличната мръсотия, отколкото тебе. Права бях да постъпя така с тебе тогава. И пак ще го направя.
Извади ножа си. Емант се стъписа.
— Заповядвам ти да ме обичаш. Фейеламор ми обеща, че ще мога. Заради тебе предадох Шазмак на уелмите. И оттогава те търся — в Нарн, в Сит, навсякъде. Вечно мисля за тебе. За нищо друго. Ти трябва да ме обичаш — и така ще бъде.
Предал е Шазмак? Фейеламор? Пак ли се бе озовала в кошмара? Тя тръгна към него, очите й искряха.
— Що за лудост е това?
Погледът й скова Емант, той се подвоуми и заотстъпва.
— Доведоха Фейеламор в Шазмак. — Дълбокият му глас изтъня и захриптя. — Тенсор заповяда да бъде задържана като пленница. Искаше да избяга на всяка цена. Обеща да ми даде власт над тебе, ако й помогна. Показах на уелмите тайния път към Шазмак и ги научих как да отнемат силата на Стражите. Тя ми каза, че те ще й върнат свободата. И наложи заклинание на верижката ти. Обеща, че щом ти я дам, ще ми се подчиняваш. Но и тя ме предаде…
Каран се разсмя кухо и грозно.
— О, не. Мисля си, че е предала всекиго освен тебе. Верижката е омагьосана, но уловката е насочена към притежателят й. Не съм аз, а Лиан.
Тя разлюля амулета пред очите му, дразнеше го.
— Ето, дай му я. Сигурна съм, че той ще те обича. Духом е твърде слаб.
Емант изби верижката от ръката й и се хвърли към нея. Тя отскочи към вратата, падна и опита да се претърколи. Той се стовари върху нея, тежестта му я смазваше. Белезите на лицето му станаха тебеширено бели, гримасата му ги изкривяваше в малки сърпове. Пръстите му напипваха гърлото й, стискаха, тя си спомни за ножа в здравата си ръка, забиваше го отново и отново.
Най-после дойдоха — късно след полунощ: Лиан, Талия и Мендарк. Спряха на прага и се вторачиха невярващо в тъмната стая. На пода имаше две окървавени тела.
Лиан се разрида така, сякаш щеше да му се пръсне сърцето. Мендарк го изведе, а Талия обърна мъжа по гръб. Сгърченото белязано лице й беше непознато. Отмести краката му от Каран и го завлече в ъгъла. „Кой си ти и защо си дошъл? Каквото и да си очаквал от Огледалото, несъмнено не е бил този край“.
— Сънувах, че сме обвързани во веки веков, любими. Но само миг от вечността изтече, а прегръдката ти вече е студена.
Леденият ясен глас прозвуча зад гърба й и Талия се извъртя светкавично. Каран още лежеше по гръб, дрехите й бяха подгизнали от потъмняла кръв. Протягаше ръце усмихната, но не отваряше очи.
— Къде си, любими? Що за немощен любовник си, та толкова бързо ти омръзна? Не ме напускай. Върни се. Обвий с любящите си пръсти бялото ми гърло… — гласът й се насити с отрова — и ми позволи да забия това остриенце в черното ти сърце.
Каран замахна бясно и притихна.
Талия не изчака да чуе още, а изтича да намери Лиан и Мендарк.
— Жива е. — Лиан се изправи мигновено. — Предупреждавам те обаче да не я доближаваш. Тя е безвъзвратно луда и много опасна.
Той я избута и хукна към стаята, като викаше Каран. После изскимтя. Другите двама нахълтаха и го завариха да се дърпа заднешком, стиснал едната си ръка, от която капеше кръв. Беше смаян. Каран стоеше срещу него, хванала ножа, лицето й бе замръзнало в гадна маска.
— Виках те, а ти не дойде! Обеща ми!
Мендарк отстрани от пътя си Лиан и Талия и запристъпва полека към Каран. Тя размаха ножа и се усмихна.
— Ей тази игра повече ми харесва. Вече сме я играли.
Той спря. В този момент дойде и Мейгрейт — спря като закована, слисана от гледката: Каран обезумяла и цялата в кръв, труп в ъгъла, трима непознати… не, младежа бе видяла в Нарн… скупчени в другия ъгъл. Не знаеше какво да направи. Извика с приглушен от мъка глас:
— Каран!
Каран се обърна немислимо бързо, ножът й разсече въздуха пред лицето на Мейгрейт — тя беше с дълго черно наметало с качулка. Лицето й оставаше в сянка и другите не можеха да го видят. Каран обаче знаеше коя е.
— Обеща да се върнеш, а не дойде. Обеща да не ми го пращаш, затова пък той дойде. Емант! Зовях те, умолявах те, но те нямаше. Какво още е нужно, за да те измъкне от постелята на любовника ти?
Пак замахна свирепо и Мейгрейт отстъпи и каза тихо: