Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
— Разбира се… — промълви Мендарк. — Що за облак е обгърнал ума ми, че не си спомних веднага?
„Но защо я няма Мейгрейт? — недоумяваше Фейеламор. — Задължително е да присъства на Големия събор.“
После излезе също толкова безшумно, както бе влязла.
— Току-що видяхме една твърде зла твар — обади се Лиан. — Забелязахте ли запечатаната на лицето й омраза? Не й вярвайте, не свиквайте този събор.
— Не е зла — отвърна му Мендарк, — но може да извърши злини. Като представителка на фейлемите се отъждествява с народа си. Естествено, не й вярвам, но ще свикам Големия събор. И той ще е длъжен да дойде, длъжен да донесе Огледалото и да го предаде на Правниците. Най-сетне виждам сгоден случай и ще се възползвам…
Лиан сви вежди. Не разбираше.
— Великият събор се провежда само при крайна заплаха за Туркад — продължи Мендарк. — Понякога тласка в нова посока или издига нов предводител. Аз бях Магистър преди Тилан и дори в тези времена той не може да отхвърли искането ми. Трябва да дойде с Огледалото и Каран пред събора, който се провежда в града, а не в цитаделата.
— И как това ще помогне да я освободим?
— Де да знам — тросна се Мендарк. — Но поне ще можем да стигнем до нея, ако измислим нещо.
— Все пак той може да откаже.
— Не може. Още не е толкова уверен в силите си.
Дните отминаваха. Армиите на Игър се събираха в равнините южно от Туркад. Изпроводиха пратеници и те се върнаха. Стените на града нямаше да издържат на нападение, затова войската се готвеше за битка пред южната порта. И тогава получиха вести за друга армия, настъпваща от северозапад, за да обкръжи Туркад. Разгоря се паника — единственият изход беше по море. Пристанището се претъпка, всеки годен за плаване съд беше претоварен до опасност от потъване. Нашественици и бранители изчакваха едни срещу други.
39. Затворничка
След няколко дни Мендарк повика Лиан.
— Затвори вратата и пак ми разкажи тази история за Възбраната, края на твоето сказание и какво си научил от Тенсор. Сериозно съм разтревожен — Игър разпалва война, Фейеламор се появява, Каран сънува Рулке… твърде много съвпадения.
Лиан му разказа всичко отново.
— И дори не знам откъде да започна диренето си — добавя той.
— И аз не знам. — Мендарк разтърка брадясалата си буза. — Е, архивът на Рулке е тук, в скрипториума на Магистъра.
— Никога ли не си надничал в него?
— Забравяш с кого говориш! — изръмжа Мендарк. — Архивът запълва много стаи, но е почти неразгадаем. Прочетох всичко, което се разбира. Но пък никой не е разполагал с новите ти открития и не е знаел какво да търси. Най-добре иди да потърсиш със свеж поглед.
— Нали каза, че цитаделата е недостъпна?
— Да, за мен и онези, които ми служат. Непреодолима преграда. Но той не може да забрани на всекиго в Туркад. Ще дръзнеш ли да си опиташ късмета?
„Аха! Значи може да вляза, а Каран е окована във вериги там…“
— Как ще ме вкараш?
— Имам си начини.
— Щом е така, защо не изведеш Каран?
Мендарк въздъхна.
— Не се набърквай в делата ми. Тя несъмнено е под строга охрана — и от хора, и от устройства като онези Стражи в Шазмак. Освен това Тилан, иска или не, ще я доведе на Големия събор след три дни. И без щуротии — отиваш там с една-единствена цел.
„Все му е едно. Е, само да проникна вътре…“
— Ще се опитам — обеща Лиан.
— Добре. Ела след два часа и ще ти дам карта и каталог за проучване.
— Разумно ли е — кимна Талия, когато Лиан излезе — да нарушаваш примирието преди събора? Ако го разобличат, Тилан вероятно ще откаже да дойде.
— Има риск, но е несравним с опасността от неведението. Трябва да знам!
В три сутринта Лиан се бе запасил с храна и вода за два дни, носеше карта и каталог, фенер и два малки мяха с масло. Криеше ги под наметалото си, защото както обикновено валеше. Талия го заведе по криви улички до невзрачна постройка. Лиан бе облякъл безлични дрехи на слуга — тъмносини широки панталони и блуза, и беше обул сандали.
Минаха отзад, Талия вдигна някакъв капак, спуснаха се в подземие, тя направи нещо, което той не видя, паднаха парчета мазилка и част от стената се завъртя с глуха въздишка.
— Никой не е минавал оттук много отдавна — каза тя, вдигна фенера и влезе в подземния проход.
Лиан вървеше подире й, теснотата го безпокоеше. Нямаше нищо за гледане освен камъни и пръст. Тунелът завиваше наляво-надясно, но постоянно се издигаше — все пак цитаделата се намираше върху хълм.