Гай-джин

— Съгласен съм, разногласията ни са само относно времето.

— Аз определям кога. Добре. Тогава просто наредете малка канонада, двайсет снаряда по обекти, които посоча.

— По дяволите, не! Не съм ли ясен? Пристигне ли заповедта, ще подпаля Япония, ако е необходимо, но не преди това.

Сър Уилям пламна:

— Вашето нежелание да подпомогнете политиката на Нейно величество не е за вярване.

— Личните несъгласия, изглежда, ще са истинският проблем. Какво значение имат няколко месеца? Никакво — само ще проявим благоразумие!

— По дяволите благоразумието — изруга ядосано Сър Уилям. — Разбира се, че ще получим инструкции да действаме, както аз, повтарям, аз съветвам! Неблагоразумно е да се бавим. С утрешната поща ще помоля да бъдете сменен от офицер, на когото са присърце интересите на Нейно величество — и подготвен за битки!

Адмиралът стана отново морав. Малцина знаеха, че през цялата си кариера не бе участвал в никаква битка по море или на суша. Когато почувства, че може да говори, отвърна:

— Това, сър, е ваша привилегия. Междувременно, докато сменят мен или вас, аз командвам силите на Нейно величество в Япония. Лека нощ, сър — и затръшна вратата.

— Грубо копеле — измърмори Сър Уилям, после за своя изненада видя застаналия зад него Тайърър, парализиран от изблика; бе го забравил. — Ти по-добре си дръж езика зад зъбите. Научиха ли те на това?

— Да, сър, наистина.

— Добре. — Сър Уилям пропъди от възбуденото си съзнание гордиевия възел от Бакуфу, роджу и непреклонността на адмирала за по-късно. — Тайърър, сипи си шери, изглеждаш така, сякаш имаш нужда да пийнеш, и по-добре се присъедини към нас за вечеря, тъй като адмиралът отхвърли поканата ми. Играеш ли табла?

— Да, сър, благодаря ви — отвърна Тайърър хрисимо.

— Тъкмо се сетих: какво чувам за схватката на твоя любим самурай срещу Британската армия?

Тайърър подробно му разказа за случая и изложи решението си, но премълча за заплахите на своя сенсей да си вземе мечове; чувстваше се още по-виновен, че крие нещо от посланика. — Искам да го задържа, разбира се, с ваше одобрение, сър, той е добър учител и смятам, че ще е много полезен за мисията.

— Съмнявам се, пък и най-важното е да си нямаме други неприятности тук. А да не говорим какво може да забърка тоя тип, току-виж, станал пепелянка в нашето гнездо. Утре ще му заповядам да си иде.

— Но, сър, той вече ми даде много ценна информация. — Тайърър задържа внезапната си умора и избъбри: — Каза ми например, че шогунът е момче, едва на шестнайсет, че е само марионетка в ръцете на Бакуфу, истинската власт принадлежи на техния Император — той използва титлата Микадо няколко пъти, — който живее в Киото.

— Всемогъщи Боже — избухна Сър Уилям, — истина ли е това?

Беше на върха на езика на Тайърър да му каже, че японецът говори английски, но успя да се спре.

— Не зная още, сър, нямах време да го разпитам, както трябва, трябва да му вадиш думите с ченгел, но, да, смятам, че ми каза истината.