Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Те се наведоха по-близо, съсредоточени, а той очерта подробностите на плана си — три възлови центъра, вградени дълбоко сред планините, съединени с още общо осемнадесет крепости, всяка — свързана чрез дискретна комуникационна система с поне две други бази, но и всяка — способна да функционира самостоятелно. Всичко това — скрито под слоеве „лед“ и скала, невидимо от въздуха — гъвкава, забележителна система от защити, откъдето щяха да предприемат своята атака срещу Седмината.
А цената?
Цената вече им беше известна. Беше сума, от която можеше да припаднеш. Много по-голяма от тази, която всеки от тях би могъл да даде. Но заедно…
Де Вор поред огледа лицата им, гадаейки отговорите, й най-накрая спря поглед върху Вайс.
— Е, ШИ Вайс? Мислите ли, че хората, които ви подкрепят, биха го одобрили?
Забеляза проблясъка на несигурност в дъното на очите на Вайс и вътрешно се усмихна. Човекът все още бе свикнал да мисли като лоялен поданик на Танга. Въпреки това можеше да бъде подтикнат да убеди онези, които го подкрепяха…
Де Вор се усмихна окуражително.
— Предполагам, че сте доволен от начина, по който средствата ще бъдат усвоени от проекта?
Вайс кимна, след това се наведе напред и докосна шаблона.
— Това е направено на ръка. Защо е така?
Де Вор се засмя.
— Кажете ми, ШИ Вайс, доверявате ли се на всяка сделка само по документация?
Вайс се усмихна, а останалите около масата се разсмяха. Обичайна бизнеспроцедура беше да се пази едно-единствено писмено копие на дадена сделка, докато накрая не се реши, че ще е безопасно за начинанието, ако се огласи публично. Беше твърде лесно да се получи достъп до компютърните досиета на всяка компания, щом всички използваха една и съща комуникационна мрежа.
— Искате Тангът предварително да разбере за плана ни?
Вайс отдръпна ръката си, после отново погледна Де Вор и се усмихна.
— Мисля, че приятелите ми ще са доста доволни, майоре.
Лицето на Де Вор не се измени веднага, но вътрешно той се напрегна. Предварително се бяха договорили да го наричат ШИ Скот. Вайс — сигурен беше — не бе забравил това, нито пък бе споменал предишния му чин на офицер от охраната без някакъв предварителен умисъл.
МЪРТЪВ СИ — помисли си Де Вор и се усмихна любезно на мъжа, сякаш репликата му му се бе сторила забавна. — ВЕДНАГА ЩОМ СИ СВЪРШИШ РАБОТАТА И СИ МЪРТЪВ.
— Радвам се, ШИ Вайс. Както и самият вие, те са добре дошли винаги, когато искат да ни посетят. Няма да искам от тях да спонсорират нещо, което да не могат да видят със собствените си очи.
Видя как Вайс търси капан във всяка негова дума — и отново се усмихна вътрешно. Човекът поне беше достатъчно умен, за да знае колко опасен човек е майорът. Но тук умът нямаше да му помогне.
Де Вор се обърна към Бароу:
— А вие, подсекретарю? Имате ли да добавите нещо?
Бароу бе наследил стария пост на Леман и макар и приносът му за този план да бе незначителен, ролята му като лидер на фракцията на дисперсионистите в Камарата правеше присъствието му тук важно. Ако той го одобреше, цялото Първо ниво щеше да го одобри, защото в тези времена на промяна той беше техен говорител, тяхна съвест.
Бароу се усмихна тъжно, после сведе поглед.
— Ще ми се да имаше някакъв друг начин, ШИ Скот. Ще ми се натискът на Камарата да се окаже достатъчен, но съм дотолкова реалист, че да знам, че промяната — истинската промяна — ще дойде само ако натиснем от всички страни — той въздъхна. — Вашият план има моето одобрение. Единствената ми надежда е никога да не се наложи да го използваме срещу Седмината.
— И моята, Бароу Чен — увери го Де Вор, без да си позволи цинизмът да се промъкне в гласа или на лицето му. — И все пак, както казвате, трябва да бъдем реалисти. Трябва да бъдем подготвени за всякакви начини, за да разширим нашата кауза. Ние, европейците, твърде дълго бяхме отричани.
След това, сам с Бердичев и Дъглас, той разговаря за по-маловажни неща, скривайки удоволствието си, че планът му получи одобрението им и — по-важното — финансовата им подкрепа. Времената със сигурност се бяха променили, помисли си той, възхитен от малката кутийка от розов кварц за емфие, която Дъглас бе извадил от барчето в кабинета. Преди три години щяха да се колебаят, преди да заговорят срещу Седмината; сега — макар и скрито-покрито — обсъждаха въоръжено въстание.
— Красива е — каза той. Кутийката наистина беше красива. Жерав, символът на дългия живот, изпъкваше върху повърхността на кварца, обкръжен от свраки, означаващи късмет; около горния край на кутийката пък имаше венец от божури, символизиращи пролет и богатство. Цялата вещ беше прекрасно, почти съвършено произведение на изкуството и все пак толкова малка, че се побираше в дланта на ръката му.