Последната империя

„Война на Къщите — помисли Елънд. — Какво ужасно съвпадение. Защо точно сега? Всичко вървеше толкова добре…“

Телдън се върна с напълнена чаша.

— Знаеш ли — обади се Джастис и посочи с лулата, — тук има прислуга, която щеше да свърши тази работа.

— Исках да се поразтъпча — отвърна Телдън и се разположи в третото кресло.

— И докато отиде и се върна, успя да флиртуваш поне с три жени — засмя се Джастис. — Броих ги.

Телдън също се усмихна и отпи. Той винаги изглеждаше спокоен и уверен, независимо от ситуацията. Носеше хубав костюм, прическата му беше безупречна.

„Може би и аз трябва да обръщам малко повече внимание на тези неща — рече си Елънд. — Валет търпи косата ми такава, каквато е, но дали няма да й хареса повече, ако е подстригана?“

И друг път бе мислил да отиде на коафьор и шивач, но все се намираха други неща, които му поглъщаха вниманието. Напоследък се бе задълбочил в изследванията си и често закъсняваше.

— Тази вечер Елънд е нещо смълчан — отбеляза Телдън. Макар и други млади господа да седяха наоколо, креслата на тримата бяха доближени, за да могат да разговарят на спокойствие.

— Той си е такъв напоследък — каза Джастис.

— Всъщност да де — рече Телдън и свъси страдалчески вежди.

Елънд ги познаваше достатъчно добре, за да схване намека.

— Вижте, защо се държите така? Ако имате да кажете нещо, просто го кажете.

— Политика, приятелю — рече Джастис. — Ако не си забелязал, ние сме благородници.

Елънд завъртя очи.

— Добре де, ще го кажа — продължи Джастис и прокара ръка по косата си — нервен жест, който според Елънд щеше да доведе до ранното му оплешивяване. — Напоследък прекарваш доста време с онази Реноа.

— И това има съвсем просто обяснение — рече Елънд. — Виждаш ли, аз я харесвам.

— Лоша работа, Елънд. — Телдън поклати глава. — Лоша работа.

— Защо? — попита Елънд. — Доколкото знам, ти се стараеш да не обръщаш внимание на разликата в положението. Виждал съм те да флиртуваш дори с хубавички слугинчета.

— Аз не съм наследник на моята Къща — отвърна Телдън.

— И — добави Джастис — на тези момичета може да се има доверие. Моето семейство ги е наело — знаем откъде идват, кои са родителите им.

Елънд се намръщи.

— Накъде всъщност биеш?

— Има нещо странно в това момиче, Елънд — обясни Джастис. Отново беше придобил обичайния си нервен вид и бе зарязал лулата да дими на масичката.

Телдън кимна.

— Твърде бързо се сприятели с теб. Тя иска нещо.

— Какво например? — попита подразнено Елънд.

— Елънд, Елънд — въздъхна Джастис. — Не можеш да избягваш някоя игра, като твърдиш, че не искаш да я играеш. Тя ще те намери. Реноа се премести в града тъкмо когато напрежението започна да нараства и доведе със себе си непозната наследница — момиче, което веднага се сближи с най-изтъкнатите свободни млади мъже в Лутадел. Това не ти ли се струва странно?