Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Е не е нужно да се разстройваш толкова много, че капитана на първокурсници е от твоя кораб загуби! — пошегува се Лао Ян и двамата се разсмяха. По-нататък те станаха свидетели на начина, по който Алекс успя да отстрани един от ягуарите, пренатоварвайки двигателите си до момента, в който единият от тях отказа.
— Това и на мен ми се случи веднъж — отбеляза Юлиян. — По време на битка с аркусианците се наложи да сваля един от тях по този начин. После продължих да се сражавам още известно време с един двигател. Официално в рапорта ми записах, че съм получил попадения от вражески огън, които са причинили повредата.
Влизайки в кабинета си на другия ден, Юлиян спря поглед на снимката красяща бюрото му. На нея се виждаше младата Мария, държаща на ръце невръстният им син Александър. Ако на това дете му се дадеше възможност то би надминало баща си по подвизи! Но Юлиян нямаше намерение да му дава такава възможност. Работата му беше да предотврати избухването на нова пълномащабна война с аркусианците. Щеше да работи до края на живота си, за да може синът му и неговите деца да живеят в един по-спокоен свят, в който оцеляването им не е поставено на карта. Да бъде част от ужасите на войната щеше да остане привилегия само на собственото му поколение.
Изведнъж мислите му бяха прекъснати от остър алармен сигнал. Стените на кабинета му се обагриха от червени светлини. Звукът го върна осемнадесет години назад, когато го бе чул за последен път, преди решаващата битка с аркусианския пълководец Акзаман Гразър. Оттогава бе участвал в множество операции в пограничната зона, но до червена тревога на флагманския кораб не се беше стигало.
В момента дежурен на мостика бе първият офицер на „Мадара“ — командир Райън Едуардс.
— Командир Едуардс! Докладвайте! — извика Стаматов по комуникационния канал.
— Адмирале, качете се незабавно на мостика. В момента сме под атака! Аркусианците ни нападат, сър!
— Къде ни атакуват?! — попита светкавично адмиралът.
— Тук, сър! Атакуват планетата Хепсия! Сякаш адът се е отворил, сър, пращат ни всичко, което имат!
Без да задава повече въпроси, Стаматов излетя от кабинета си и се насочи към мостика. Докато тичаше се чу оглушителен тътен, осветлението за миг намаля, а подът зловещо се разклати, запращайки Юлиян към една от стените, която той посрещна с ръце. За последен път подът се бе люлял под краката му по такъв начин преди осемнадесет години. Не можеше да повярва, че му се случва отново.
— Докладвайте! — бяха първите му думи, след като се добра до мостика.
— Сър, уцелиха ни със свръхмощно плазмено оръдие идващо от аркусианската структура! Сектори 7.5, 7.кКапитане апитане и 7.8 са напълно разрушени! Евакуираме персонала от съседните сектори, които също са пострадали — докладва главният инженер. С невярващ поглед Стаматов наблюдаваше гигантската, позната му от разузнавателните изображения структура на аркусианците. Бяха се заблудили жестоко! Всички смятаха, че това е орбитална станция около планетата Хелена 9. Предполагаха, че е производствен комплекс, аванпост, каквото и да е, но не и че е нападателен кораб, който един ден ще пресече граничната плоскост. От нея бяха излетели стотици аркусиански щурмови кораби и изтребители, които се биеха с ягуарите от планетарната защита на планетата Хепсия.
— Получаваме съобщения от „Хелзинг“ и „Перперикон“, сър. Те също са понесли по едно мощно попадение от тези гигантски оръдия.
— Стреляме ли с всичко, което имаме по това чудовище? — попита Стаматов.
— Да, сър, веднага наредих на стрелковите батареи да подложат обекта на плазмен бараж. Също така всичките налични изтребители бяха вдигнати под тревога и излетяха преди две минути в подкрепа на планетарната защита — отговори първият офицер.
— „Хелзинг“ и „Перперикон“ да насочат техния обстрел в точката, където се целим ние! Така има по-голям шанс да направим пробив. Това нещо изглежда адски здраво.
— Да, сър! — отговори адютантът, който поддържаше връзка с другите два кръстосвача и с ескадрилите.
— „Еверест“, „Дунав“ и „Ливингстън“ също да тръгнат към нашата позиция с пълна скорост! Нека от Седми флот на старите си позиции да останат само два от разрушителите! Всички останали кораби да се присъединят към нас!
— Сър, не се ли оголваме твърде много!? — попита Командир Едуардс.
— Не, те ни пращат всичко, което имат. Нямат с какво да организират достатъчно значима атака на друго място. Ние обаче се нуждаем от всяка помощ, която може да ни бъде оказана.