Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Когато Кастило се качи на предната седалка на джипа, до агента, искаше да попита къде отиват, но агентът заговори в микрофона на ревера:
— Тръгваме от „Търгуд“ към „Айзенхауер“ — докладва той — с дон Жуан, Линдбърг20 и Англичанчето. Съобщете на Голямото око. Приблизително време на пристигане 15:15.
— Чарли — обади се Торине, — защо ми се струва, че има нещо подигравателно в кодовото ти име, докато Англичанчето е много подходящо за Бритън, както и Линдбърг за мен?
— Защото си прекалено тъп, за да го разбереш, но вас все такива ви подбират в авиацията.
— Аз какво да правя, докато вие двамата сте с Монтвейл?
— Отваряй си очите и ушите, може да научиш нещо полезно.
— Трябва ли да присъствам?
— Трябва — отсече Чарли.
ЧЕТИРИ
Кабинета на директора
На Националното разузнаване
Сграда „Айзенхауер“
Вашингтон, Окръг Колумбия
15:15, 10 Август 2005
Кабинетът на посланик Чарлс У. Монтвейл в сграда „Айзенхауер“ не бе особено впечатляващ за човек с толкова власт, наречен от медиите Новия цар на разузнаването. Състоеше се от две малки, оскъдно обзаведени, стаи и първото, което хрумна на Кастило, когато го видя, бе, че е дори по-малък от кабинета на секретаря на Вътрешна сигурност, Матю Хол.
Имаше причина да е така. И Монтвейл, и Хол имаха значително по-големи и много по-богато обзаведени кабинети на други места. Основната цел на офисите им в „Айзенхауер“ бе да има къде да чакат и приемат обаждания, докато президентът намереше време да ги вмъкне в натоварената си програма.
Членове на кабинета, като секретар Хол, както той веднъж бе признал на смях пред Кастило, не можели да си позволят да седят бездейни и да чакат пред Овалния кабинет също като прегрешили ученици, привикани в кабинета на директора заради поредната лудория. Това не влияеше никак добре на имиджа им.
Кастило се изненада, че Монтвейл не го накара да чака. Секретарката му — по-точно казано изпълнителната асистентка, всъщност както и да я наричаше — се приближи до кабинета на Монтвейл и отвори вратата в мига, в който те влязоха от коридора.
— Подполковник Кастило и още двама господа са тук — обяви тя.
Кастило не чу отговор, но след секунда секретарят повиши глас:
— Влизайте, господа.
Кастило влезе пръв и усети как рефлексът на Павлов се връща и го подтиква изключително успешно да козирува и изреве: „Подполковник Кастило се явява по ваша заповед, господине!“
— Добър ден, господин посланик — поздрави Кастило.
— Здрасти, Чарли — отвърна Монтвейл.
Кимна на Торине.
— Как сте, полковник?
След това погледна Бритън.
— Много добре — подхвърли с усмивка той. — Розово, жълто и синьо се връзват. Само че хората не си представят подобно облекло, когато се каже агент от Тайните служби.
— Аз наблягам на тайното в Тайните служби, господин посланик — обясни Бритън.
— По скалата от едно до десет, Бритън — продължи сериозно Монтвейл, — какви са шансовете във Филаделфия да бъде детонирана атомна бомба?
— Нула цяло нула нула едно, господин Посланик — отвърна без капка колебание Бритън.
— Този отговор ми се струва заучен.
— Очаквах подобен въпрос, господин посланик.
— Подполковник Кастило ли те предупреди да очакваш подобен въпрос?
— Не. Но не предполагах, че искате да ме видите, за да обсъдим начина ми на обличане.
— Сега вече ми е ясно защо подполковник Кастило те харесва — отвърна Монтвейл. — Ти си точно толкова наперен всезнайко, колкото е и той. Искам да помоля двама ви с полковник Торине да излезете за малко. Може би няма да е съвсем за малко, но се налага да поговоря насаме с подполковника. Кажете на Джоан да не ме свързва с никого, освен с президента, и да ви направи кафе.
— Добре, господине — отвърна Бритън. — Благодаря.
— Благодаря, господин посланик — обади се и Торине, обърна се и последва Джак навън.
Монтвейл изчака да затворят вратата.
— Чарли, надявам се, разбираш колко много зависи от твоята преценка и преценката на Бритън относно заплахата от САБД.
20
Чарлс Линдбърг — американски пилот, прелетял сам разстоянието от Ню Йорк до Париж през 1927 година — (Б.пр.)