Кръвен обет [bg]

— Какво пречи да простреляте огледалото?

Тамас вече се прицелваше.

— Той ще има резервни. — Винтовката подскочи в ръката му; куршумът пръсна стъклото. — Но това може да ни спечели известно време.

Олем го подръпна за ръкава.

— Сър, те спряха да стрелят.

Трясъкът на огнестрелни оръжия отекваше нарядко, а пукотът на въздушните пушки бе заглъхнал съвсем. Фелдмаршалът мъчително си пое дъх. Колко ли хора беше изгубил до този момент?

— Тамас! — разнесе се вик откъм вилата.

— Възможно е той да се опитва да определи позицията ви, сър — каза Олем.

— Тамас, трябва да поговорим!

— За екзекуцията ти — промърмори фелдмаршалът.

— Бъдете внимателен — предупреди Олем. — Не са ни останали много хора. Би било добре да узнаем какво иска.

— Тамас! — продължаваше да крещи Шарлемунд. — Аз имам пазители и магьосник. Ще разкъсаме хората ти, преди да сте се оттеглили.

Тамас си пое дъх, целящ да задуши гнева му. Трупът на Сабон лежеше пред очите му, на алеята.

— Ще го изслушам.

Олем отпусна ръка върху рамото му, когато Тамас понечи да се надигне.

— Нека аз, сър. — Той запълзя встрани и изкрещя: — Прекрати стрелбата! — преди да се изправи.

— Къде е господарят ти? — извика Шарлемунд.

— Какво искаш? — каза Олем.

Последва мълчание.

— Да преговарям. Сигурен съм, че ще успеем да постигнем споразумение. Тамас, ще се срещна с теб под бяло знаме.

— И защо той да ти се доверява? — рече Олем.

— Съмняваш ли се в мен, момче? — изрева архидиоцелът.

Олем дръзко се взираше във вилата.

— Заклевам се в светите си одежди, че във вилата ми няма да му се случи нищо.

— Щом искаш да преговаряш, излез отвън — каза Олем.

— Където ще ме посрещне куршум? Прекалено добре познавам Тамас. Аз съм човек на светото въже.

Тамас възнамеряваше да го удуши с това въже. Той даде знак на Олем, който отново залегна и запълзя обратно.

— Това е самоубийство, сър — каза телохранителят. — Аз му нямам доверие.

— А ние нямаме достатъчно хора, за да го заловим — отвърна Тамас. — Докато Никслаус е вътре, не можем да сторим нищо. Няма как да стрелям по магьосника.

— Тогава какво ни остава?

— Да изчакаме помощ. Да изчакаме останалите от моята кабала. Ако успея да удължа преговорите до появата на Андрия, Вадалслав и Влора…

— Това ще отнеме часове.

— И все пак… — Тамас оглеждаше вилата. Все още нямаше следа от Шарлемунд. Но присъствието на пазители и кезиански Привилегирован му показваше, че не е допуснал грешка: архидиоцелът наистина беше предателят. Може би той щеше да се опита да се измъкне с преговори? Или просто искаше да залови Тамас? Той се беше заклел в светото въже, но колко значеше думата на човек като него?