Последната императрица [bg]

Рандъл се загледа в пищно украсения таван и стотиците позлатени дракони, отразяващи проблясъците на мълниите отвън.

— Прав си, Уилсън. Жалко, че трябва да свърши по този начин. Дойде време стремежът ти към смъртта да бъде удовлетворен.

Той се обърна и ахна, когато видя стоящия зад него Уилсън — мечът му вече се спускаше надолу. Рандъл нямаше време дори да реагира, преди студената стомана да разсече врата и гърдите му, прекъсвайки артерии и кост.

Уилсън вдигна отново меча си, докато Рандъл падаше на колене с огромна зейнала рана, широко отворени очи и гъргореща кръв в устата.

— Преценката ти беше непълна — каза Уилсън.

И отсече главата му.

Цъ Си не изпищя, когато главата на любовника й падна на пода с глухо тупване. Просто седеше на Драконовия трон в съвършена поза със сякаш невиждащи очи.

— Ти уби партньора на живота ми — най-сетне рече тя. — И сега аз съм сама.

Уилсън вдигна пистолета и го затъкна в колана си.

— Навремето този човек беше мой приятел — отвърна той и изплю кървава храчка. — Но въпреки това някакви сили действаха срещу нас, за да превърнат приятелството ни в неговата противоположност.

— Как можа да убиеш приятел? — попита тя.

— Вчера, императрице, видях обезобразеното тяло на китайско момиченце християнче на не повече от три години. Детето се беше вкопчило отчаяно в обезглавения труп на майка си. Момиченцето бе умряло само няколко минути по-късно от ужасните си рани. А ти ме питаш как мога да направя това? — Уилсън посочи към нея с окървавения си меч. — За да спра тази лудост, императрице! Умират невинни и цялото равновесие е изгубено! Ти изврати историята според вкуса си и хората плащат с живота и достойнството си за това.

— Твоите хора са онези, които потискат нас!

— Не, императрице. Китай е обхванат от война заради теб. Война със самия себе си и с останалия свят. И с цялата си глупост повика най-ужасното зло — колониалните орди. Това е кошмар, който ще отнеме сърцето на страната за следващите сто години, че и повече. — Уилсън погледна надолу към обезглавеното тяло на Рандъл. — Със смъртта на приятеля ми дойде краят на твоето преимущество.

— Бих искала да науча как се измъкна от нервния блок — каза Цъ Си.

— Двамата с Рандъл бяхме обучавани от един и същи учител — след дълго мълчание отвърна Уилсън.

Цъ Си вирна брадичка и кимна.

— Явно Рандъл е станал прекалено самоуверен.

Последвалото мълчание се проточи сякаш минути.

— И какво ще стане с мен? — попита Цъ Си.

— Ще ми дадеш запасите си с мъзга от Дървото на живота — отвърна Уилсън, докато изкачваше средните стъпала към нея. — Или ще умреш както си седиш на трона. — Той повдигна брадичката й с върха на меча си, оставяйки петно от кръвта на Рандъл на шията й.

Цъ Си се изправи грациозно, махна пурпурната възглавница, на която седеше, и вдигна златната плоча под нея, която беше на панти. В открилия се тайник имаше десет запечатани бутилки със златна мъзга. Еликсирът се вихреше и кипеше в стъклените съдове.