Последната императрица [bg]

Изправи се предпазливо на крака, чувствайки се леко замаян.

— Как е възможно да оцелееш след подобно нещо? — промълви шокираният Морисън, подхвана Уилсън и му помогна да пресече откритото пространство.

Секунди по-късно боксьорите разбиха портата и се втурнаха с крясъци към френското посолство. Тълпата насочи цялото си безумие към трупа на един френски войник, лежащ недалеч от входа. В истерията си множеството накълца останките на мъртвеца на парченца със своите копия и мамете, пръскайки кръв навсякъде.

Стрелковите взводове на съюзниците бяха готови по стените на германското посолство и при главната порта, ако боксьорите случайно успеят да проникнат през тях. Първият залп проехтя над главите на Уилсън и Морисън, докато двамата тичаха към укритието. Първата редица боксьори падна, но останалите продължаваха да напредват със стотици. Вторият залп последва миг по-късно и още петдесет мъртви или ранени боксьори се строполиха на земята.

Морисън издърпа Уилсън през портата и тежките бронирани врати се затвориха зад тях. Стотици китайски християни бързо се заеха да издигат зид от тухли и хоросан, за да подсилят входа срещу картечна атака.

Морисън внимателно помогна на Уилсън да седне до стената и огледа изгарянията по лицето му.

— Как така оцеля? — отново попита той. — Само експлозията беше достатъчна да те убие.

Уилсън облегна глава на стената.

— Беше по-зле, отколкото изглеждаше.

— Изглеждаше ужасяващо — отвърна Морисън. — Прелетя три метра във въздуха, преди да почнеш да падаш!

Уилсън се усмихна насила.

— Значи съм копеле с късмет, а?

— Можеш да го кажеш отново.

— Погрижи се да не оставаме без муниции, Джордж. Може да се случи много лесно — каза Уилсън и затвори очи. — Кажи на сър Клод непрекъснато да си отварят очите на четири. Да не се прахосва нито един патрон. — Добре ли ще бъдеш тук? — попита Морисън. Уилсън несигурно вдигна палци.

— Дай ми няколко минути и ще стана като нов.