Последната императрица [bg]

През втората седмица се понесоха слухове, че Учителя лично е дошъл на място и е участвал в атаката срещу западния край на дипломатическата улица. За късмет на съюзниците американската тежка картечница беше разположена точно там и нападението бе спряно. В деня след неуспешната атака боксьорите проявиха по-голяма изобретателност. Започнаха да копаят тунели под стените и да ги пълнят с динамит. Макар че това предизвика много страх в лагера на съюзниците заради силните експлозии, реалната заплаха идваше от ордите боксьори, които щяха да се втурнат по улиците веднага щом стените рухнат. С помощта на Уилсън обаче съюзниците много точно предвиждаха ходовете на противника и пращаха допълнителни подкрепления за отблъскване на грозящите ги заплахи.

През последната седмица тактиката на боксьорите отново се промени и стана по-консервативна. Те също вдигнаха дървени барикади в края на всяка улица и разположиха постове по тях. Изглежда новата им стратегия бе просто да придвижват малко по малко барикадите, понякога напредваха с не повече от метър-два, като с безкрайна енергия разтуряха и изграждаха отново фортификациите си. Бавното напредване и огромното им числено превъзходство най-сетне започнаха да дават резултат и боксьорите постепенно печелеха позиции.

Дори Уилсън започваше да се тревожи за положението, но за щастие късметът се усмихна на съюзниците, когато откриха наполовина закопано в земята англо-френско оръдие, забравено в изоставена леярна. Оръдието бе докарано в Пекин по време на Втората опиумна война четиресет години по-рано. Старата реликва бе почистена от двама американски морски пехотинци и закрепена за италианска рамка. Руските 9 фунтови снаряди, донесени случайно от Тиендзин, пасваха идеално и за първи път съюзниците се оказаха със сериозно оръжие, което с лекота можеше да се справи с бавно напредващите барикади на боксьорите. „Международното оръдие“, както започнаха да го наричат, се превърна в гордост за съюзническата защита и нанасяше страшни поражения, когато стреляше от упор.