![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
— По време на разходката видях там да спира камион за доставка на готова храна — каза Чавес. — И двама от служителите, които пушеха отвън.
— Добре. Да тръгваме.
Двадесет и пет минути по-късно Джак се обади по телефона:
— Видях го. Излиза от главния вход. Пеша е и върви на юг по „Кълъмбъс“.
— Динг, стой на линия. Джак, не го изпускай, движи се най-малко на пет-шест метра зад него. Аз съм на една пряка източно от теб и идвам по „Тейлър“.
— Ясно.
След още минута Джак се обади:
— Минавам край хотела „Мотър Коуч“. На тридесетина секунди съм от ъгъла с улица „Тейлър“.
— Аз съм там и вървя на юг — отговори Кларк. — Каквото и да направи на ъгъла, ти пресечи улицата и тръгни на запад по „Честнът“. Аз ще го поема.
— Разбрано. Сега е на ъгъла. Завива на север по „Тейлър“.
— Виждам го. Отдели се и не спирай.
Джак пресече и се отправи по улица „Честнът“, без да спира. С крайчеца на окото си виждаше Найоан.
— Губя го… сега — обади се Джак.
Кларк отговори:
— Идва право към мен. Стой така.
След миг гласът му се промени:
— Не, не, казвам ти, за нищо не стават. Нямат дълбочина. Грешиш, бе, човек. Десет долара залагам, че ще загубят още първия мач…
След няколко секунди Кларк каза:
— Отмина ме. Влиза в един ресторант… „Кафенето на Пат“, на източната страна на улицата. Джак, хайде да обядваме. Ще взема маса.
— Аз искам пастърма с хляб — обади се и Динг.
Джак зави на север на ъгъла на „Честнът“ и „Мейсън“ и пое по улица „Тейлър“. Намери Кларк до входа, на една маса, която гледаше към прозореца. Ресторантът постепенно се пълнеше с обедната тълпа. Джак седна.
— До бара е — каза Кларк. — Третият от края.
— Ясно, видях го.
— Кой седи от двете му страни?
— Какво?
— Да следиш своя човек е само половината битка, Джак. Той говори ли с някого, докато ти го следеше? Спира ли се?
— Не, а и с никого не се е разминавал близо.
— Дори и боклуците трябва да ядат — сви рамене Кларк
Джак поръча риба тон с ръжен хляб, Кларк си взе салата с бекон, а за Динг поръчаха храна в плик.
— Приключва — заяви Кларк. — Аз ще платя. На вратата ще си стиснем ръцете и искам да ми кажеш „ще се видим идния месец“ и да се върнеш при колата. Аз ще заведа момчето вкъщи и ще те чакам в кафенето „Старбъкс“ при залива.
Тридесет минути по-късно тримата пиеха кафе до прозореца. Отвън, окъпани в ярката светлина на слънцето, минаваха пешеходци и коли. На монтирания на стената телевизор показваха Джак Райън-старши, който говореше от един подиум. Звукът не се чуваше, но и тримата знаеха какво става. Знаеха го и останалите клиенти, повечето от които или зяпаха телевизора, или от време на време вдигаха глава, за да прочетат течащия в долната част на екрана текст.
— Я, той наистина ще се кандидатира — възкликна Чавес. — Баща ти не си поплюва, Джак.
Джак кимна.
Кларк запита:
— Предполагам, казал ти е за това, нали?
Последва ново кимване.
— Едва ли прелива от радост, но дългът го зове, нали знаеш. Много се изисква от онзи, на когото е дадено много.
— Е, той вече е дал доста. Но да се върнем към работата — какво научихме?
Джак отпи от кафето и каза:
— Найоан обича грахова супа и оставя малки бакшиши.
— А? — възкликна Чавес.
— Поръча си грахова супа и сандвич. Дванадесетина долара според менюто. Остави няколко петачета. Друго май не научихме.
— Не е много — съгласи се Кларк. — Аз и не очаквах много. Революционният съвет може да го използва само от време на време. Така нямаме шансове да го хванем с мръсни ръце.
— Тогава какво да правим?
— Според интернет сайта на консулството тази вечер имат прием в „Холидей Ин Експрес“. Нещо като съвместен бенефис с полското консулство.
— Фракът ми остана у дома — въздъхна Чавес.
— Няма да ти трябва. Важното е, че знаем къде ще ходи Найоан довечера и че няма да си е у дома.
На осем хиляди мили от тях инженерът излезе от съблекалнята в палатката и с парцал обърса потта от челото и врата си. Отиде с разтреперани крака до една табуретка и седна на нея.
— Е? — запита Муса.
— Готово.
— А мощността?
— Седем до осем килотона. Малка според днешните стандарти — например бомбата в Хирошима е била петнадесет килотона, но ще е повече от достатъчно за онова, което планирате. Ще ви даде към килограм на квадратен сантиметър на разстояние от петстотин метра.
— Това не изглежда много.